Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

2000 Г. БЪЛГАРСКА РЕЧ

Борислав Борисов

web

Въведение

В испанското село Боторита, близо до Сарагоса, през 1975-1976 г. са открити бронзови плочки, които впоследствие стават известни на научния свят като Bronces de Botorrita. Плочките са изписани с руническо писмо, което ги прави интересни за нас. При една от тях текстът е много добре запазен. В най-голямата има двайсетина руни, другите две плочи са абсолютно повредени. Те са обект на изследване от испански и германски експерти, които са единодушни в заключенията си - руническото писмо е непреводимо. Ето какво казва по този случай професорът от университета в Сарагоса, Франциско Белтран:

Със зананията, които имаме за иберите - твърди той - за този език няма отправни или паралелни точки, по които можем да достигнем до неговото разчитане. [Con los conocimientos que ahora se poseen del ibérico -afirma-, es imposible traducirlo. Es una lengua de la que no existen paralelos o puntos de referencia, por lo que apenas se avanza en su interpretaciуn.]

Колегата му Хавиер Бертран, както и немските учени Хайнер Айхнер и Волфганг Майд достигат до същите негативни изводи. Тъй като това изследване няма за цел историята на опитите за превод, ще посоча следните източници с повече информация по този въпрос: статията Bronce de Botorrita в Wikipedia, а също материали в Arxeos и TITUS. Най-основната грешка, която допускат немските специалисти, е, че те търсят "готската следа", която евентуално да ги доведе до изворите на немския език, тъй като смятат готския за немски. Иберийската теза, от която изхождат испанците, е повече или по-малко свързана отново с германския генезис на селто-иберите. При разчитането на тази писменост аз изходих от тезата, че готите, в частност визиготите, са изконно тракийско население и ако плочките са тяхно дело, то за "носещ" език може да бъде използван българският. Тази теория за тракийския произход на готите (чийто привърженик съм отскоро) е оповестена от доктор Ганчо Ценов преди около сто години. Тя именно в голяма степен предопредели успешния превод на рунния текст - резултат от правилната изходна точка, а именно, че българският, а не селто-иберийският или германският, е носител на смисъла, вложен в текста.

 

Предварителни съображания при подхода към превода

1. Много от руните, открити на територията на Европа, са изписани върху линия, която се простира от край до край на изписвания текст. Тази линия според мен е поставена, за да има прегледност при разчитането на текста и да не се излиза от предполагаемата "разрешена" траектория по хоризонтала. При първолаците това "разрешение" допълнително e уточнено и по вертикала, докато при обикновените тетрадки за ученици разрешението е само по хоризонтала. Липсата на такава разрешителна линия в разглеждания рунен текст очевидно говори за опитността на древния калиграф, която предполага множественост (професионалност), а не инцидентност на извършваната дейност. Допустимо е наличието и на други плочки, изписани по същия начин (и то в голямо количество), но неоткрити досега.

Практиката за изписване на бронзови плочки на територията на Европа е римска. На такива плочки са се изписвали данните за римските войници, които са се съхранявали на две места в Римската империя - едната плочка в Капитолия, а другата в областния център на дислокация - прототип на днешните архивни центрове. Първоначално са били дървени и едва след като съответната персона се е издигала в ранг, предполагащ бъдещото оцеляване в битките, данните са били пренасяни на бронзова плочка. Предположението за произхода на тези плочки е, че те са продукт именно на такъв калиграф, притежаващ високи качества, наречени в по-ново време професионални.

Руните на страна А от интересуващата ни запазена плочка притежават една особеност. До четвърти ред са изписани в по-свободен интервал на редовете, докато след този ред интервалът видимо се намалява. Т.е. предполагаемата опитност на преписвача е доказана, тъй като той осъзнава още преди половината текст, че започнатата по-свободна реализация към края ще доведе до осезателна липса на място. Сгъстяването по хоризонтала се съпровожда и от сгъстяване на интервалите и по вертикала. Това му позволява да реализира единадесет реда на страна А. Страна Б притежава същата особеност на изписване с тази разлика, че надписът внезапно прекъсва своя вътрешен ход на осми ред и въпреки че има място за още два реда, той завършва с един ред, изписан съвсем свободно на останалото пространство.

2. Фабулата на превода на страна Б притежава забележителна стилност и съдържателност на изложението. Такава смисленост на изказа е характерна за старобългарската литература през и след Х в., където е лесно обяснима с политическото и културно развитие на обществото, с християнската култура, обогатена с елинска философска мисъл и т.н. Такава смисленост не може да се получи, ако съответствието руна-буква, използвано при превода, е резултат на някакво съвпадение и получените думи са прищявка на случайността, облечена в българска реч. Дори да има някои грешни съответствия руна-буква, което е напълно възможно, това не се отразява особено на високия стил на превода. Такъв висок стил и поучителност са характерни за Новия завет, един от най-авторитетните писмени извори на древността, докато в Стария завет моралният кодекс е различен и убийството, клането съвсем не са изключение. Ще посоча популярния епизод, когато вегетарианецът Каин убива "касапина" Авел и оттогава е синоним на убиец. Предполагам с тази случка е свързан и втори ред от превода, където по забележителен начин, само с няколко думи, е порицано клането на овце. Още повече че диалектното "уфци, фци" все още е в употреба в селата на югозапад от Варна, а в българския фолклор има много песни, жалеещи клането на агне. Тези български думи и народностно съзнание по необясним (надявам се думата "необясним" в скоро време да бъде обяснена от автохтонното течение в българската история) начин кореспондират с артефактите от с. Боторита край Сарагоса, където досега не са открити други тракийски находки. Изложението в оригиналния текст е съпроводено от употребата на "двоеточие". Това двоеточие винаги сепарира основната, кодова дума в текста - ПИЩМ, и не винаги "улучва" останалите думи. В предложения превод съобразяването с този знак е около 75-80 %. Това ме навежда на мисълта, че древният калиграф е познавал в известна степен езика, който препредава на плочката, но не е бил наясно в детайли с речевите особености на изложението. Кодовата дума винаги е сепарирана от двете страни, което говори, че й е отдавано особено значение пред останалите слова. Това определено превръща текста в проповеднически и наставнически. Явно старобългарският църковен стил е резултат от древна проповедческа словесност, върху която израства по-късно християнството. Именно тази проповедност и засвидетелстването й върху артефакта от Боторита според мен определя разпространението на християнството по българските земи много преди елините да си присвоят арменската идея за църковно узаконяване на християнството. Как попада този артефакт на Иберийския полуостров е въпрос, на който следва да се отговори внимателно и професионално. На този етап не мога да дам сериозен отговор дори и на най-основния - дали той е местно, или внесено произведение.

3. Разглежданите плочки, както отбелязах, не са неизвестни на научните среди. Немски учени правят и публикуват преводи на руните, които, за съжаление, са лишени от съвременен смисъл. За обяснение на своята несполука те предлагат версията, че руните носят информация от забравен език, употребяван някога на полуострова. Те също робуват на предположението (което се смята за доказано в европейските научни среди), че готите и визиготите са германски племена, като за доказателство се използва самото предположение без необходимите веществени или логично изведени доказателства. Техният език е наречен от изследователите келто-иберийски. Настоящата статия няма нищо против името "келто-иберийски". Тя само допълнително уточнява, че този келто-иберийски е автентичен тракийско-български, с което именно се повдига завесата над тайнствените плочки. Предложеният по-долу превод визира страната Б. Веднага искам да уточня, че това не се отнася за страна А. Страна А притежава три руни, които не са употребени в страна Б, и твърде е вероятно страна А да носи информация от език, сроден или близък (диалект) по отношение на езика от страна Б. Но, тъй като до представянето на този материал декодирах и страна А, осмелявам се да твърдя, че тя също е на български език. Стилът обаче е твърде многословен и засега не мога да предложа съвременно звучене.

4. Друго основно съображение е, че матерният език е един изключително устойчив модул, който запазва своята независимост през хилядолетията. Доказателство за това са например словата "За буквите" или "Азбучна молитва". Те са абсолютно разбираеми за обикновения български читател въпреки хилядолетната отдалеченост от източниците. Очевидно е, че 1000 г. явно не са толкова голям период, когато разсъждаваме за устойчивостта на речта към външни (чужди) езикови влияния и нормалният период на "разбираемост" вероятно е 2000 и повече години. От тази гледна точка българите от Х в. би трябвало да се разбират без проблеми с изконното тракийско население отпреди елинското идване на полуострова и след като по българските земи не се говори друг език освен българския (основно), идва естественото заключение, че българският е тракийски език. Тази простичка истина е оплетена с всевъзможни геополитически, църковно-политически и расово-политически разсъждения, за да загуби леснотата на своето разбиране. Като резултат се стига до "научни" открития, че има прабългари (прагърци, праруси, праавстрийци обаче, естествено, няма), че българското християнството е получено от елините, че траките нямали писменост, че Крито-Микенската цивилизация също е елинска, въпреки че по това време елините въобще не присъстват на историческата сцена, че българите нямат нищо общо с траките, а пристигат от Азия на коне, пеша и лазейки и т.н., и т.н. Ето това основно разсъждение, че българите са древно население и кирилицата е древна писменост доведе до "светкавичното" в исторически план разчитане на руните от Боторита. За да определя кирилицата като по-древна от глаголицата, използвах най-простия способ: сравнително-визуалния. Калиграфията на глаголицата е изключително близка до калиграфията на две други писмености, чиито автори са известни личности и почитани в страните си - това са арменската и грузинска писмености (арменците твърдят, че това е един и същ човек, но това няма отношение към нашия проблем.). И трите писмености носят почерка на една "барокова" закръгленост на буквите, една елитарна изисканост на изображението, което носи не само информационен, но и естетически елемент. В това отношение кирилицата по своята строгост стои по-близко до математическата рязкост на рунното изображение, ето защо и предпочитанията ми бяха на страната на кирилицата. След това използвах основния постулат на трасологията, който, казано накратко, гласи, че всяка човешка дейност оставя своите следи или липси. "Следите" на руните от страна Б съвпаднаха напълно с буквите И, П, Ш, Щ, М, Л, Ж, Н и отчасти с Р, З, Д, О, Ь и Д. Ползвайка А от глаголицата и значенията на Х, Г, С, Я и Б от предишни тъкувания на руни заедно със споменатите съвпадения, страна Б "проговори" на български. За страна А допълних - рунно "О" с медиана = Ф и втори Г и З.

5. В периода на работа се оказа, че думата, преведена като ПИЩМ, се повтаря многократно. Тази първа преведена дума от страна Б съдържа поне две съвременни български думи - пиша и ща (искам). Тази полизначност в съвременния български не може да се предаде само с една дума и избрах "пиша", която при четене трябва да се разбира, като "пиша и повелявам или повелявам и пиша". Интересното е, че при тази подредба всички новополучени редове завършват на НМ (НаМ), което ме навежда на мисълта, че това подреждане "уцелва" вероятния древен източник, от който са преписани руните. Повторението на думата в оригинала би трябвало да носи евентуалното важно послание на калиграфа на плочката, ето защо избрах една подредба на руните по целесъобразност и ги номерирах, като думата ПИЩМ беше в началото. Тук си позволих да използвам един основен прийом на старобългарските калиграфи, а именно, да си спестяват изписването на някои глоси, които според тях са били разбираеми и без изписване. Така главните букви в предложения превод са в точно съответствие с оригинала, докато малките съм добавил аз.

6. Съществува и още една археологическа находка с кратък надпис, която е наименувана от испанските археолози La bola de catapulta - топка - гюле за катапулт. Ако приемем напречната сепарация (която не съм означил като буква в съотношението руна-буква) за "И" (приета за такава в настоящата латиница и старобългарската кирилица), надписът приема вида на АВИО. В неосветената от слънцето част на топката се вижда нещо като съвременно "З", което обаче е под предполагаемата траектория на надписа. Под пръстите на държащия топката също се виждат знаци, но всичко това е крайно недостатъчно, за да се даде някакво цялостно мнение за надписа. Видимите знаци са същите, както от плочката, и са от същата писменост. Не е грешно да предположим, че създателите на плочите и топката принадлежат на обща езикова група. На тази общност не са й били чужди бронзовите съдове и катапултите. Тя може да е свързана с римското господство на полуострова, но може и да е по-древна, местна.

 

Фактология на превода

1. За пълния текст на плочките и за снимки вижте страницата, поддръжана от Франкфуртския университет - TITUS.В нея също така ще видите фотографии на руните (специална преработка), на които ясно е изобразена калиграфията на всяка руна от двете страни на плочката. За останалите плочки от находището - справка на Arxeos. Тук заслужава внимание Голямата плоча, която носи същите руни в единия си край. Останалото е повредено. Тя е датирана ІV-V пр.н.е. и "връща" българската реч на около 2500 г. пр.н.е.

Бронзови плочки, открити през 1975-1976 г. в испанското село Боторита, близо до Сарагоса

2. Тук предлагам на вниманието на читателя подредба на текст Б спрямо думата ПИЩМ. Това е формално разместване, а именно всяка следваща дума ПИЩМ "води" текста на нов ред. Така се получава текст, на който началото на втори ред е след края на първи, началото на трети след края на втори, с една дума текст, напълно аналогичен на горния, с изключение на обозначенията "1" и "2". Оригиналната подредба е "1" следват 1, 2, 3 и т.н. до 12 ред и накрая е "2". Така както е представен в т. 4, където е преводът.

Подредба на текст Б

3. Значение руна-буква:

Значение руна-буква

Имайки значението руна-буква, всеки грамотен човек може да вземе молива и да провери достоверността на превода. Освен това ще усети неповторимата тръпка на българското слово, писано преди повече от 2076 или 2500 г.

4. Това е "преводът" на страна Б. Както посочихме, той не е съобразен с оригиналната подредба, а номерацията съм поставил аз (началото на руната започва от "№ 0", но всеки следващ ред е подреден спрямо думата ПИЩМ) - за пригледност и удобство при работа с думите. Това ми съображение е продиктувано от факта, че плочката може би не е в оригиналната си първоначална форма. Освен това при предложената подредба дванадесет от общо тринадесет реда с текст започват с ПИЩМ и завършват на НМ (нам). Според мен така е бил подреден текстът от първоизвора, от който е преписвана бронзовата плочка. Както споменах вече, главните букви са от съответствието руна-буква от т. 3, а малките букви са добавени от мен. Българската реч прозира и без добавените малки букви, което всеки може да провери и за което не е нужна специална академична подготовка.

0. ЛИ ТЯ МъСТ ИЪМА ОУЖ ЖЪ ЛъЖаТи НаМ

1. ПИЩеМ ЛЪШИ ДеЛА Шъ ОУЖ Въ ХуЛи НаМ

2. ПИЩеМ ЖЪЛ ЩАТЪ ОВТЗИ ВИСЛЪМаТи НаМ

3. ----"----- ЛЪШ ИДаТ Я ОУЖ ДаРъНи ( ДРаНи)

4. ----"---- ЛаТо ПиВо ЗеВАТ БеРаЧИ ЩО ОУЖ Въ ХуЛи НаМ

5. ----"---- ЩО РаДъВА ВИ ОУЖ Въ ХуЛ НаМ

6. ----"---- Ви ГаЛъТ ЛИ ТаЗ НОУЩ Та МЪАЗТИ НаМ

7. ----"---- ДеЧА ИДе ЗЛЪ ШИ ДоТАЧИ Ни ОУЖ Мъ Ти НоМаДИ НаМ

8. ----"---- ЩО ГИНеММо Га ДеЛА ОУЖ Га МъТИ НаМ

9. ----"---- ИНаТ ВИ ДиГа М ЛоШИ ДаВАВ И ОУЩ ЖЪЛЖаТИ НаМ

10. ----"---- ТаМъ АЗ Те ДАДИ ОУЩ ХаТъРИ ЩоМ Ви ГаЛъТ ДАДИ ОУЩ ХаТъРИ

11.----"---- ЛЪШИ ДеЛА Що ОУЖ Да ХуЛ НаМ

12. ----"---- ДеТо СИ Га ЗЛЪШ и ДЪМеН ОУЖ Ва ХуЛ НаМ

13. ПИЩеМ

Предполагаем новобългарски текст на страна Б:

0. Тя ли мъст има, та още ни лъже.

1. Пиша лошите дела, за които ви упреква.

2. Пиша, че жал искат овцете, погубени от нас

3. Пиша лоши деца още дарени (или даровити?)

4. Пиша през лятото пиво (бира?) вземат берачите, за което още ни упреква.

5. Пиша що радва ви още ни упреква.

6. Пиша ви галът ли тази нощ ще ни отмъщава?

7. Пиша, дето иде злото ще ни докосне с още мътни дни.

8. Пиша, че гинем от делата, с които то ни оплита.

9. Пиша, че ината ви махам лоши, който нажалява и нас.

10. Пиша там аз ще дам още хътъри след като галът ви дава още хътъри.

11. Пиша лошите дела, за които ще ни упреква.

12. Пиша, дето сте зли и тъмни още е упрекът върху ни.

13. Пиша. ...

5. Това е преводът на страна А:

При този превод спазих оригиналната подредба на руната - всяка нова номерация е нов ред от плочката с руните.

1. ЩОУ (що) АЧИ (значи, е) ГЖ - гъжъ, (да ги) БРОИЪ - бъроиъ (броя) ГЧ - гъчъ (гаче, като че) ЖШСЪ - жъшъсъ (ще да са) Ш МОЪМ (моята) ВРИАЗНОУЪМ (врязани) Т - тъ (то, като) ВСЩ - въсъщъ (во същи) / ЛЪЗИЪ (лъжи) ЛАШ (лоши) Щ - щъ (що)...

2. ИЪ (и или аз) ОУЪ (сега) ШТЪ - шътъ (ще те) РГТИЪА - ръгътиа (рогатия) ЛАШ (лош) ЖИЪ (живее) ОУГ - оугъ (от) ТИЪА (тия) ЛАШ (лош) ЖИЪ (живея) ОУЪ (сега) Ж - жъ (уже, вече) ВМИ - въми (вами) ВА(ва) Щ(ще) ЗВ - зъвъ (зова) ТИЪА (тези) ЛАШ (лош) ЖМ - жъмъ (ще ме) НЗВТОУ - нъзъвътоу (назовават)...

3. ВОЪ (вие) МГЛИ - мъгъли (могли) Г - гъ (да) ЖВАТ - жъват (живеете) ГН - гънъ (гине, смъртен) М ОУЪ (мъ оуй, обаче сега) ЗМФИ - зъмъфи (вземате ) В - въ (в) ТЪОЗИ (този) НИАЩ - ниащъ (наш, наша) МЪЛВ - мълвъ (говор, реч) ХР - хъръ (христос) МЛЪАШ - мълъашъ (говори) Ж - жъ (ще) СИМ (от, за, чрез тях)? ЛАШЖ - лашжъ (лъжа) Ч - чъ (че) ГЗЪЖ - гъзъжъ (газиш)...

4. ЧИШЖ - чишъжъ (че защо ще) МВИ - мъви (мълви) ЗЛА - зъла (зло) МГРВ - мъгъръвъ (?) НГИВТ - нъгъвътъ (неговата) Ж - жъ (че) Ш - шъ (ще) СА (са) ФАТИА (хванати) Т - тъ (които) ГН - гънъ (гине) М ОУЪ (обаче сега) ЗЯТ (взет) Ш - шъ (които) ЖТЪ - жътъ (живеят) СРТА - сърътъ (сирота) НЖ - нъжъ (наш) ЖТЪ - жътъ (живеят)...

5. Ж - жъ (ще) ДЧ - дъчъ (деча, дето) МАЖА - (мажа, правя) ТЪВА (това) ЛВ (ли ви) ЖТЪ - жътъ (жад, жажда) В - въ (в) ЖГ - жъгъ (жега, ад?) ЩМЪЩА - щъмъща (ще наказва,отмъщава) Ж (жъ, ще) ВИН - винъ (вина, обвинявам) Ж - жъ (наж) ТМ (там, тамо) ВГ ДЗ (да са) НЗ (не за) ВМ (вам, вас) МТЪМ (мътни) М (мо) ВАЛНОУ (вълни) МГ - мъгъ (магически, свещени) ГЗЪД - гъзът (зад, одзад) ЗА (за, зад) НЖ (наш, нас)...

6. В - въ (вие) МЪЧЩ - мъчъщъ (мъчъщи, мъченици) ЖГ - жъгъ (жега, огън) ЩИСТИЪАМ (щастие или чистия) ФИ - (ви), ВЪМ (вам) ТЪГГАЪ (тъга, мъка) И ГР - гъръ (гори, тъга) ВЩРАМ - въщърам (отвръщам, премахвам) Щ - щъ (ще) В - въ (ви) ДМ - дъмъ (дам) ЩИП - щипъ (щипка) Д - дъ (да) ЗИААШ (вземеш - като храна) Щ - щъ (що) РИЧИСЖ - ричисъжъ (рачиш, искаш)...

7. ЪМА (има) НАМ - намъ (нам) ВД - въдъ (видя) ЗА (за) НЖТА - нъжъта (нашта) ЛАМ ГМ Щ ГМ ЗАЗ (със) НИЩ - нищъ (нищо) МНЖТА - мънъжъта (множат, увеличават) А(а) НЖ - нъжъ (нежели) ВРЗИ - въръзи (врази) В - въ (в) НЗ - нъзъ (нас, наши) НИЩА (нищо) НЖОУМ - нъжоум (с нож, със сила) ГАС - га съ (ще са)...

8. ВРЗИ - въръзи (врази) ВМО - въмо (вамо, на вас) УВЩА - увъща (увеща) ВМ - въм (вам) НЗА - нъзъ (не за) ВМ - въм (ваш) ТЪРГ - търъгъ (богатство) Ш - шъ (що) МТЪФ - мътъф (матъ, имат) ЖЪАТЪ (жадни) РИГМЪ - ? Щ - щъ (щом) В - въ (ви) ТЖФ - тъжъфъ (ви тежи) Ч - чъ (че) ЖЪЩИ (че живеете) ВМ - въмъ (вам) ГД - гъдъ (където, която) З - зъ (се) МНЖЪА - мънъжъа (множи)...

9. Ъ ИЪ( и тиа) ЩТ - щътъ (щат, искат) ЗЪА - зъа (за) АМФ - амъфъ (амфора, нафора) ВИЗН МАМ - мамъ (мама) ФЪМ - фъм (вам) МДИЗ НМ (нам) ТЗЪ - тъзъ (те са) ВРЪАФИВ (връазив?) М - мъ (мо) ВРИА - въриа (отидоха или вярваха) ЗЪА - за ВЧА - въча (вуча, въча, мучащи) И (и) ВОУЯМ (виещи)...

10. ИЪ (да) ПИШО Ш - шъ (ще) СА(са) ФА А НМ - нъмъ (нам) ТО ВИЩИ (то се вижда, то се знае) ЖТЪ - жътъ (ще те, ще тъ) ВТЗЪЩ - вътъзъщъ (в тези същите) ВРВЩ - въръвъщъ (вървища, въжета) ЖТЪФ - жътъф (ще тъ) ЧЖЪГЖ - чъжъгъжъ (жигосан, гориш) ГД - гъдъ (където, защото) ЗАИЖ (зееш, викаш) ШСА - шъса (ще се) Ш - шъ (ще) МОУЪ (моля)...

11. М ВОИАЛ НОУЪВА (нова) ТАЗ - тазъ (тази) ВМ - въмъ (вам) С - съ (със) Ж / Л - жълъ (жал) СРЪМ - съръмъ, срамът (срам) ВЛЪАФМ - влъафамъ (влагам?) АМФА - амъфа (амфора, нафора) ОУЪМ - оумъ (нашият) ОТЗА - отъза (отца) ЖТ - жътъ (ще те) З - зъ (за) ВХЛТ - въхълътъ (връхлети) ТЯ (тя) ОУЖ (още)...

............................

Предполагам, че ВХЛТ от тази страна е същото като ВГЛТ от ред десети на страна Б. И при двете страни преводът е незадоволителен.

Преводът на страна А се нуждае от допълнителна преработка, за която нямам време засега.

 

Заключение

Представеният превод от плочката от Боторита доказва наличие на българска реч от 100 до 500 г. пр.н.е. на територията на Европа. И ако "Римската теза" доказа, че българското име съществува преди българската народност, то статията "2000 г. българска реч" има амбицията да докаже, че българската реч съществува преди българското име. Явно е, че понятията "българско име" и "българска народност" не са на подобаващото им се историческо място, а именно на територията на Европа минимум преди 2076 г. Според предложеното тълкуване на плочката от Боторита смятам, че понятието "българска реч" може да бъде използвано и за "тъмните" времена на старата ера, т.е., че траките са българи по очевидния факт, че говорят български. А какво правят траките на Иберийския полуостров ще обясня на друго място.

Появяването на този текст ще предизвика или пълна съпротива, или абсолютно мълчание сред научните среди. Съпротивата ще е по отношение на тракийския идентификат, на старата немска теза за германския характер на готите, на измислената азиатска инвазия не само на българите, но и като обяснение на цялостната европейска праистория, на отиващата си австрийско-руска трактовка за движещите европейски етносили и т.н.

Най-важната причина, довела до разчитането на плочките, е гледната точка, от която се отправих към търсенето. В хиперпространството на мисълта именно тя определя пътя, който ще се измине до очакваната цел. За непредубедени и дръзки млади хора е особено важен този избор за достигане на позитивни резултати. Може да притежаваш голям потенциал от знания, но изборът на гледната точка да те отдалечи на стотици години от целта и обратно. Изборът на гледна точка не се учи в учебните заведения. Той е комплекс от исторически, политически, морални и специални знания, които всеки индивид натрупва по различен начин в своя "твърд диск" от разсъждения. Ще посоча за сравнение една безнадежна, или по-точно една основана само на надеждата, гледна точка. Проф. Янакиева от БАН в изявление в пресата (в. "Дума") изнесе своето професорско разбиране за научност. Ще перифразирам по памет: Научен може да се смята само този способ, при който съществува паралелен текст за декодиране, т.е. способ, подобен на разчитането на египетските йероглифи. От тази "научна" гледна точка достоверно се смята само съответното преписване на едните думи (или словообразования) и сравняването им с другите. Това може да направи всеки четвъртокласник, а очакването на такава паралелна археологическа или литературна находка препраща "научността" в необозримото бъдеще, т.е. спокойни старини и професорска пенсия за поддържащите този способ на "научност". Такава паякообразна позиция по същество не търси нищо, тя е очаквателна и смъртоносна за всеки буден ум, решил да допринесе с нещо за просперитета на нацията си и за собствено удовлетворение. Ето защо радикалният избор, дръзкото и рисковано предположение, самотната "особена" мисъл са тези, които предопределят в голяма степен ефикасността на следващите стъпки в изследването, които обикновено са заучени, рутинни от съответния нивел на образование, съответния регион или държава и т.н.

Има два варианта за произхода на плочките: местни или внесени отвън. Ако се приеме, че плочките са местни, то с това се поставя нова глава в трактовката на испанската история и митичния селто-иберийски език. И тази нова глава ще се базира на основанието, че селтите са древно скито-тракийско племе, което живее на полуострова от най-дълбоки праисторически времена. Това ще е автохтонната испанска предистория. Ако се приеме, че са внесени отвън, то отново има най-малко два варианта: или че визиготското кралство със столица Толедо е било скито-тракийско, или че плочките са инцидентно внесени от войниците на Аеций през пети век или преди това от римските легионери на Галайко. В по-древен план стои Анибал, картагенският пълководец, чието име също носи тракийски белези. При двата предпоследни случая се доказва индиректно българското етническо участие в историята на Римската империя и проблемът е да се уточни как са се наричали тези хора, и още по-важното, как би трябвало да се наричат в една евентуална бъдеща българска история, съвсем различна от сегашната приказно-напарфюмирана. Наименованията скити, мизи, хуни и др. явно не са приемливи при обяснението за езика на плочките, понеже той не е нито скитски, нито мизийски, а определено български.

Телеграфният стил на изложение е с цел да популяризира резултата и затова се извинявам за сухотата и липсата на елегантност при изложението.

 

 

ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

Bronce de Botorrita. // Wikipedia.es <http://es.wikipedia.org/wiki/Bronce_de_Botorrita> (16.06.2007).

Indice de Contrebia Belaisca. // Arxeos: Arqueologia Celta Hispana en Internet <http://www.arxeos.com/indice.html> (16.06.2007).

Jost Gippert. TITUS Didactica: Celtiberian Inscriptions (Samples). // Thesaurus Indogermanischer Text- und Sprachmaterialien, 20.01.2001 <http://titus.uni-frankfurt.de/didact/idg/kelt/keltibbs.htm> (16.06.2007).

Precedentes de la ciudad, extension, y documentos escritos. // Arxeos: Arqueologia Celta Hispana en Internet <http://www.arxeos.com/General.html> (16.06.2007).

 

 

© Борислав Борисов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2007, № 6 (91)