Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ОМАГЬОСАНИЯТ БОР"

web

І

Стотина къщици, покрити с плочи,
и дворчета, опасани от зид -
това е малкото селце Поточе,
разпръснато по гол родопски рид.

До ниските къщурки на селцето
не може да достигне и кола.
С катър разнася раздавача Мето
писма от махала на махала.

Макар че до града не е далеко,
ако случайно тръгнете натам,
три часа по извитите пътеки
задъхани ще крачите едвам.

Наоколо баирите са сиви.
Дори селцето на рида сивей.
Единствено в тютюневите ниви
през лятото тютюнът зеленей.

Поточе не бълбука сред скалите.
Едно самотно кладенче блести.
Полазват двайсет разкрача водите
и се загубват морските следи.

А сушата над нивите ли свие,
дори случаен гръм да проечи,
към небесата старци чалмалии
отправят дълго молещи очи.

ІІ

Дремят под вихъра на ръта
две къщурки бели.
Сякаш грохнали от пътя,
тука те са спрели

да поемат дъх дълбоко
и да си заминат.
А стоят все тъй високо
тридесет години.

Но от много години едната
бавно потъмнява
и градинката с цветята
вече запустява.

Няма къщата стопанин.
И стопанка няма.
В гроб, покрит с цветя уханни,
те почиват двама...

...Чу се, че на Арда скоро
язовир ще вдигат,
че край Арда много хора
отдалеч пристигат.

И Тахир оттук замина
ужким да погледа,
а след време и дружина
той на там поведе.

Дотърча след два-три дена
Абдула пъдаря.
По челото си смутено
тежка длан прокара

и промълви, че Бекир е
паднал от стената.
Сам Шукри от язовира
телеграма пратил.

До миндерчето Гюлтена
тихичко се свлече.
Със задавен глас простена
и не стана вече.

Тъй смъртта отне отрано
два живота тука.
Старият Руфат остана
сам с Арифчо внука.

......................................

 

 

© Александър Миланов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Александър Миланов. Омагьосаният бор. София: Народна младеж, 1967.