ПОД ЛИНИЯ

Виолета Русева

web | Литературноисторически етюди

Историческо / Литературно

Незададеният въпрос, при всички търсени и давани дотук отговори, е съвпадат ли, или не историческо и литературноисторическо описание и къде биха могли да се срещнат. Литературата чете историята селективно, но би ли ни разкрила други смисли, ако тя бъде четена през историята? В кои моменти на своята събитийност историята попада в литературата и започва да обитава зони на културно придобита памет? Въпроси, към които прииждат други - повече същностни, отколкото касаещи технологията на писане. За кого пишем историята си? За себе си ли? Това прави ли историческия разказ изчерпан и завършен? Как вписваме погледа на Другите в него и вписваме ли го?

Ако вместо за исторически разказ питаме за литературноисторически, как би се възприело допускането за повече история в литературната история? Когато история на обществото и литературна история пресекат дискурсивни планове, разменят събитийност, ускорят взаимно свои смисли, в каква модалност да бъде удържан разказът? Как литературният историк да се опази от изкушението да прави героически, поучителни или травматични преноси от историята на обществото?

Дискурсът

В прочит, срещащ фикционални планове и биографични авторски образи, въображаеми герои и културни герои, събития от националния живот и литературна събитийност, се раждат повтарящи се образи на българския свят, устойчиви формули на себеизричането, втвърдяват се ядра на смисъла в литературноисторическото разказване. Литературната история е повече от текстово еднолинеен разказ, от описание в една плоскост или в един план на езиковото. Полето на литературноисторическия разказ е дискурсивна множественост: лабиринт от планове, "разклоняващи се пътеки" на изказа, "археология" на смислите, вселена от "писма", "почерци", "гласове и феномени", речи, говори, езици. Думите на описанието и думите, които се описват, менят смисъла си. Смисълът се разстила в множество изкази. Повтарят се изкази, зад които са различни същности. Сменят се езиците на различни литературноисторически времена. Звучат разнообразни литературоведски езици. Разгръщат се интерпретативни вериги. Конфликтуват различни исторически разкази и критически описания.

Дискурсът измъква текста от плоскостта му. Чете полетата на белия лист. Пресича и свързва текста и изписаното по белите полета. Бележки по търговски тефтери, приписки върху молитвеници, записи в черковната кондика. Летописи. Повести. Поетически сбирки. Под очевидността на написаното се търсят минали редакции, варианти, редакторски бележки. Откриват се други издания и публикации. Четат се поправки, изтривания в стихове на Вазов. Да се чете изличеното, е необходимо с оглед на липсите му в текста, представящ се като завършен. Да се четат текстови варианти, е същностно. Д-р Кръстев разпознава в редакции на Ботеви стихове словото на поета и на редактиращите го.

Въвличат се полета на история, география, политика, социология. Речеви планове на ежедневно, политическо и фикционално се срещат и може да бъде представено как литературата "удвоява естетически" раждането на обществената модерност. Как след Освобождението с ентусиазъм се създават институциите на държавността. Колко дълго българите се учат да пишат правилно думата свободни.

Исторически факти и документирани разкази за тях, фикционални проекции на факти, условност отвъд фактите. Имена на автори. На условни герои. Исторически имена, превърнати в поетически образи. Съобщение на д-р Кръстев във вестник, че търси оригиналното издание на "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова". Изписани цифри в тефтерчето на Ботев срещу дадени за продан екземпляри от книгата. Имена на четници в тефтерчето на Ботев. Имена на четници в бележника на Яворов. Защо в личните бележници на българските поети освен чернови на стихове се изписват и имена на четници?

Дискурсивната множественост на разнородни източници прави възможна литературна история, която гради своя разказ в пресичащи се ракурси, слепени текстови отломъци, словесни планове, "събития на изкази и неща". Биографични сюжети, авторски образи, типове авторство. Фикционализирани маски на български автори, маски на немски поети, маски на европейски писатели. Юбилейни авторски чествания и колективно преживени исторически събития. Войни, стихове за войни. Издателски договори. Репертоарни планове. Публични сказки. Интервюта. Писма. Писма до любими, до приятели, до критици. Писма от тях. Оценки за книги. Изпратени ръкописи. Частни мнения. Рецензии. Предговори. Литературни разговори. Литературни анкети.

Сърцераздирающа драма, играна в първия български роман. И същата драма, извикваща сълзи у зрителите в не едно възрожденско градче. Първата българска жп линия Русе - Варна, завършена в годината, когато в Браила се играе "Райна княгиня" на Д. Войников. Сляп герой в "нова България", възторжено поздравявящ българската железница в Искърското дефиле. Географското разстояние като времева дистанция. Паметник на Левски, издигнат там, където в покрайнините на София някога е бил обесен. Чернови вариант на "Обесването на Васил Левски" в тефтерчето на Ботев. Парадоксално френетична ода на бесилото в "Левски" на Вазов. Паметник на Цар Освободител - място на паметта в съграждащата се нова столица. Образът на Русия Освободителката в ранната лирика на Вазов. И в статиите му в пловдивски вестник.

Дискурсът пресича изказите и свързва времево отдалечени събития.

Парламентарни протоколи, дневници, изказвания. Периодични издания, анотации, съобщения. Политически статии и събития от обществения живот. Фейлетони, политически имена и условен герой - карикатура на политическото. Среща между чех-историограф и герой-фикция. Живописни описания на България от Вазов. Описание на изложение в Чикаго от Алеко Константинов. Първо българско изложение в Пловдив. Описания на България от български писатели и от чужди пътешественици. Образи на градове в българската литература и образи на български градове в маршрутните карти на пътуващи чуждоземци. Христоматии. Антологии. Мистификация на антология. Антология на български народни песни, издадена в Лондон от Пенчо Славейков.

Исторически събития. Езикови събития. Езиковите събития като литературна история.

Ориенталски пазари и продавач на розово масло в разказ на французин, пътуващ по българските земи. Мускали с розово масло в пояса на Бай Ганю, пътуващ по Европа. Бай Ганю на опера във Виена. Първо оперно представление в София. Далечен звук на ударени един в друг токове на офицерски ботуши, министерска заповед и фейлетон на Алеко Константинов на тази тема. Име на опера, дало заглавие на разказ на Вазов за политическо насилие. Описание на софийски улици в разкази на Вазов. Описание на провинциалния живот в творби на несъществуващи автори, въобразени от Пенчо Славейков. Животът в малките градчета и колоритни пазари в картини на български художник.

В дискурса могат да бъдат наложени литературни и исторически карти на българските земи. Да бъдат откроени символни и реални "места на паметта", образи на миналото, които литературата и историята създават. Да бъде разчетен създаденият смисъл на културологемите Европа, Балкан / Балкани, Ориент. В порядъка на сменящи се исторически речници да бъде уточнена употребата на "национално" - от идеята за държавност след Освобождението, от продължаващ възрожденското време смисъл на национален идеал до крушение, разбити илюзии, историческа рана. Думите са невинни: исторически променящото се значение се създава отвъд полето на езика.

Разнородна текстовост, типове словесност, лингвистични полета на фикционално, ежедневно, политическо, променящ се дискурс на коментара, исторически речници, конфликти на интерпретацията, сменящи се читателски хоризонти, "караници около четенето" - литературноисторическото описание е възможност за множество описания, поле от различни наративи. В разпиляващата се текстовост се разпознават повтарящи се картини, летящи изречения, измъчващи паметта фрази, "бродещи" идеи, удвояващи се сюжети, незабравящи се събития, неизтриващи се имена, потвърждаващи се прочити - близки повторения, далечни асоциации, с които скрепяме мислено своя свят. Без които той би се разпаднал в неразпознаваемост. Без които бихме били обречени да го описваме като винаги различен. Следвайки лабиринтите на дискурса, тази книга предпочете да използва същата стилистика на изказа.

© Виолета Русева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.02.2021
Виолета Русева. Литературноисторически етюди. Второ доп. изд. Варна: LiterNet, 2021

Други публикации:
Виолета Русева. Литературноисторически етюди. УИ "Св. св. Кирил и Методий", 2009.