Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИЗУАЛНИ ГРАФЕМИ НА МАГИЧЕСКИ СВЕТОВЕ

Виолета Русева

web

Който познава екстратите от светлина, с които рисува Ив. Д. Иванов-Йоаний, неподражаемия му начин да извлича цветовете от материята и да създава сияния на невидимото, несъмнено подозира скрито, забравено познание, знайно от този художник. Да се пребродят древни страници на познанието е вълнуващо пътуване на мисълта, понякога усилие към неизвестното - концептуализирано от самия художник в книга, която, като начало, ще нарека странна. Не само защото не мога да разпозная статута й на книга. Без заглавие - само с червен авторски печат - като че съвременен полиграфски аналог на средновековните ръкописи. Подобна в превръщането на образа в значение и в знак на алхимичните трактати за създаване на субстанции. Подобна по откривателско безпокойство на взривовете на ренесансовите творци, пресичащи анатомия и космос, превръщащи математиката в език на човешкото тяло и на положеността му в света. И в духа на средновековната анонимност - неподписан изказ, но и писане в пределно личен ангажимент.

Тази необяснима като жанр книга е между:

- каталог за изложба (такава действително предстои няколко месеца след издаването на книгата - през април 2018 г. в родния град на художника, Русе);

- рефлексивни фрагменти за визуалната знаковост: рисувани магически практики, сценографски идеи за рок опера, рисувани сънища за несбъдната опера на Бетовен по "Фауст" на Гьоте, изгубени титулни страници - мисловен колаж, който се сглобява в концептуален проект за историчността на познанието, за съхраняване и опазване на знанието;

- изображения на карти "таро", в такава вариативна изобретателност, че трудно биха били разчетени, ако стихове на Вл. Атанасов (също така скрит, но неговият подпис се разпознава) не връщат към магическите първообрази;

- сводка на занаятчийска камера за размери, материал, техники (в исторически ред - от изображения върху дърво, пергамент до графични отпечатъци);

- иронична автовизитка (с лиценз за кулинарни способности).

Книгата, ако не беше така естетски издадена със спомоществователството на институти и институции от гр. Русе, бих определила като аналог на средновековните кодекси, сборници, събиращи между дървените си корици набор разнородни ръкописи. Занятието на художника е и ще продължава да бъде ръкописване, казват ни страниците на тази книга, събираща различни мисловни полета, интелектуални фрагменти от разнородни изкуства, разножанрови изкази. В актуален смисъл - това е кодекс (законодателство) на художника като такъв, ако реши да бъде концептуален. И самоироничен, също.

Ив. Д. Иванов-Йоаний - Триптих (1)

Ив. Д. Иванов-Йоаний - Триптих (1)

Започвам да разглеждам изображенията в книгата (не забравям, че някои са интерпретации на магически карти), като едновременно чета въвеждащия трактат и имам предвид осъществените вече визуални проекти на художника. Както и живописните творби, неизличимо ярки за всеки, който е виждал експлозиите от светлина и материя в тях. Защото Ив. Д. Иванов-Йоаний:

- рисува динамиката на мисленето;

- създава изображения, пределната синтезност на които помни архетипите;

- рисува исторически и семиотично;

- рисува цветовете на мисълта;

- дематериализира субстанциите на материята;

- превръща в знак инварианта на формата;

- визуализира неизобразимата същност.

В своята лингво-философо-математическа теория на езиковите игри Л. Витгенщайн пресова хилядолетен културен опит в насоки към семиотичните изследвания в хуманитаристиката на ХХ век. От първичната връзка между предмет и дума (съответна на примитивното културно съзнание, което "заговорва предмета") в усложняващо се (и историческо) разгъване се диференцират лингвистичните парадигми на свойства и относимост, модалност на употребата, инструменталност на функцииите, свръхсинтез на знака до интерпретацията във всяко езиково изказване. По аналогия с определени игри, наличието на правила гарантира функционирането на подобни многостепенни системи. Езиковите игри се управляват в "стълкновение с границите на езика" (Витгенщайн).

В процепа на разрива с логиката езиковите игри стават визуални. Концептуалността на изобразителното изкуство може да постави въпросите за инвариант на цвета (който изобразимо е винаги конкретен), за инвариант на формата (който винаги е понятие), за визуалността при висока степен на абстракция.

Художникът Йоаний знае как да рисува видимото като релеф на неизобразимото. Създава интегративен образ, в който динамичната форма на мисълта, мигновено минаваща през историческата синкреза на културния опит, е изведена до многосъставен и свръхобобщен знак. Различни културни, символни, знакови системи вплитат сложността си в нова емблематика. Нейната неразколебаност между образ и тълкуване, врязващата се в погледа категоричност, отчетливата визуалност връщат към първичната връзка между предмет и слово. Като че, също така, мигновено мисълта е изминала обратния път - до еднозначен в своята знаковост образ, който съдържа мисловната интегративност.

Художникът Йоаний знае как да рисува следите на мисълта върху видимото.

Живопис, графика, иконописване, илюстрации - върху дърво, пергамент, хартия, платно - всяко от изображенията е глиф на смисъла. Дълбок прорез на визуалното върху целостта на човек, природа, изкуство, познание. Вплитане във виртуозна орнаментика на тела, цветове, светлина, линии, на непребродими от погледа детайли, знаци, букви, геометрични фигури, магически предмети, студено оръжие, чаши, огледала, стари музикални инструменти, книги, Книга. Многосъставност и единство, диференциации и цялост са семиотизирани до запазен визуален знак на художника.

Ив. Д. Иванов-Йоаний е създал образна семантика, сводима до визуални графеми, всяка от които - структурно градивна и пределно синкретична. Всъщност в целостта си на природни единства между човек, растителен и животински свят, в многосъставността си от елементи, които са едновременно във видима отделност и неразделима вплетеност, тези своеобразни печати на природна свързаност са изобразителни органеми.

Йоаний е художник на генеалогичната архаика на изкуство и знание. Неговите образи са визуални културни архетипи. Образни генези едновременно на произход и история. Визуални екзерсиси на познанието в архаична неразчлененост. Синкретични образи на игра, магика, музика, танц.

Някои от изображенията в книгата имат тъмнозелените багри, пясъчната утаеност, землистите нюанси на потъмнял от времето стар ръкопис. Изобразителни глоси, те са едновременно образ и тълкувание на неясните места в ръкописа на природата, наречен човек.

Ив. Д. Иванов-Йоаний - Триптих (2)

Ив. Д. Иванов-Йоаний - Триптих (2)

Обърнати огледални светове, хтонични бездни, разпятия от собствената телесност, човешки крайници, издължени в растително изящество, кожи на неизвестни животни, ангелски крила, крила от въздух, вода, огън, синергия на стихии, мълчание и Глас, мъдрост и гняв, божественост и беззащитност на човека - художникът рисува екзистеми на божествено начало и битиен потрес. В сиянието на живописните платна (дори при репродукциите им в книгата) херменевтиката на човешкото е в магиката на трептяща озареност и в светлината на спасението.

Разпознаваем стил, специфична техника, уникален поглед са качества, към които концептуализмът на съвременния творец прибавя изискване за повече. Предзададени от твореца граници на разбиране и неразбиране, на удивление и интелектуална провокация, на въвличане в преживяването на света. От дълбинните пластове до надредните значения семиозисът е предположена от твореца интенция. Покана към възприемателя за смислосъздаване. Представеното издание - рефлексивен трактат и визуални изображения - подготвя осмисляне, предлага кодове, задава тълкуване, договаря значения между художник и възприемател. Енигматичните карти са ни помогнали да разгадаем магиката в картините на Ив. Д. Иванов-Йоаний.

Проглеждане в непредвидимото, образи на безόбразното, крехкост на единичното - скрепена в общите форми на изтичащото време, стълба от тела, по която душите си тръгват - художникът на магически светове се е разкрил като творец на познанието.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Речник на чуждите думи в българския език. Колектив. София: Наука и изкуство, 1978.

Речник на чуждите думи в българския език. Велико Търново: Издателство "Е", 1997.

 

 

© Виолета Русева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2018, № 2 (219)