Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ЕДИН УЧЕБНИК ПО ЛИТЕРАТУРА И СПОДЕЛЕНИТЕ НИ ПЪТИЩА КЪМ СМИСЪЛА

Валентина Петрова

web

Бих искала да започна размислите си за обучението по български език и литература и за учебника, по който работя в 11. клас, с предварителната уговорка, че те биха били по-задълбочени в края на годината. Но доколкото това е началото на един диалог, надявам се незавършеността на наблюденията ми да е част от един процес, а не негов недостатък.

Учебникът по литература за 11. клас на ИК "Анубис" с автори доц. Валери Стефанов и ст.н.с. Александър Панов е структуриран така, че разглежданият литературен период (до и след Освобождението - началото на 20. век - Първата световна война) е осмислен в неговото единство, в неговата свързаност със ставащото в общественото и духовното пространство и в ангажираността му към неговия смисъл и специфика. Този модел е различен от познатия. Той не затваря авторите и техните произведения в познатите рамки, не "атомизира" литературния процес, търсейки ефекта на мозаичното структуриране, а позволява съграждането на цялостна картина на живота на нацията в неговите патетични и негативни аспекти - литературни, обществено-политически, духовни, нравствени. Разглеждането на литературния процес в контекста на социокултурната обстановка прави възможен прочита на диалога между литературата и обществото, между моралните проблеми, зададени от литературата и обществото, и отзвучаващите и днес техни ценностни и ролеви превъплъщения. Така става възможен и диалогът между отделните автори, между визии и дилеми, каузи и нюанси, ценности и алтернативи. Художествените творби престават да бъдат възходяща поредица от предизвикателни върхове - всеки сам за себе си, със свое подножие и поднебесност, а се превръщат в част от същностния диалог, който води литературата през различните си етапи - за живота и смъртта и правото на избор, за родното и европейското пространство, за националния идеал и мястото му в ценностната система на нацията...

Друго достойнство на учебника е начинът на представяне на основните сюжети, теми и мотиви в творчеството на автора. Обзорните статии носят характеристиките на обобщението и конкретиката, на откриването на посланието и разпознаването на детайла, на заявената позиция и нейното аргументиране. Последващите интерпретации на конкретни творби получават както обогатяващата ги подкрепа от предхождащите ги обзорни постановки, така и от различните гледни точки на писатели и литературни критици, някои от които носят и предизвикателството на различието, на сблъсъка и са основа за интересни дискусии. Добро решение на авторите е и рубриката "Да прочетем...", в която присъства текстът на конкретното произведение, придружен от въпроси и задачи, насочващи и подпомагащи наблюденията. Интерпретациите са изключително интересни, нетрадиционни, диалогични, богати на многобройни връзки и тематични съотнасяния към творби от различни етапи в развоя на българската литература. Моделът обзор - интерпретация на конкретно произведение - критически интерпретации - коментар на критическите тези определено е находка, ефективно работеща, осмисляща същностното в обучението по литература. Щастливо намереният завършек на този модел е рубриката "Тема за дискусия" и темите за писмени съчинения (за есе и за литературноинтерпретативно съчинение) като нейно продължение. Предложените дискусионни тезиси своеобразно диалогизират и с проблематиката на литературния материал, като дават възможност за опора в него, и с проблемите на деня и личността на ученика, с неговия опит, с патетиката и негативизма на света, в който живеем (всичко това намира своята теоретична подкрепа в часовете по български език и чудесния учебник на доц. Милена Васева).

Така литературата има възможност да изгради представата за себе си "не като сбор от мъртви текстове за музейна употреба, а като жив механизъм, в който всеки от участниците, в това число и читателят, има своята незаменима роля". (Книга за учителя 2001: 6) Така обучението по литература има шанс да предложи на ученика активно участие в общуването с художествената творба, свой прочит и откриване на своя гледна точка, възможност за аргументирано приемане или неприемане на текста и неговото внушение. Дано ученическата библиотека не се превърне наистина в оня паноптикум, в който "лежат потъналите в прах книги - морги от непотребни и непотърсени значения. До тях стоят насила прочетените книги - празни страници от несъстояли се значения". (Стефанов 2001: 23)

Училището е едно от последните убежища на четенето сред света на масовата култура и информацията, на стереотипното битие и повърхностната му интерпретация. Разказването на ценностните и ключови сюжети и модели на човешкия живот е разказване за същностното, за съпринадлежността към него, за "кодовете" към различните екзистенциални ситуации.

"Литературата има шанса да съдейства на човека да разбира по-добре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от манипулативните предписания - пише Валери Стефанов в цитираното есе. - Този шанс е заложен в способността й да разобличава, да "разрежда" фалшивата смислова плътност на всекидневните светове, които са много твърди и контролирани сценарии за мислене и действие." (Стефанов 2001: 32)

В този смисъл е и последното позоваване на есето, правещо връзка с учебника на двамата автори:

"Добрите, подтикващи критически интерпретации не са канон, който трябва безропотно да се усвои, те са открита възможност да се пробужда и поддържа интерес към смисъла. Те са пътища към смисъла. Защото смисълът не е просто някаква монолитна маса, която откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свързваме. Подобни построения ни правят човеци в плана на етическото." (Стефанов 2001: 34)

 

ЛИТЕРАТУРА:

Книга за учителя 2001: Книга за учителя. София.

Стефанов 2001: Стефанов, В. София.

 


Панов, Ал., В. Стефанов. Литература за 11. клас. София, Анубис, 2001.

 

 

© Валентина Петрова
=============================
©Български език и литература, 2002, № 1
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2003, № 1 (38)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 1.