Валентина Петрова

web

Учебникът по български език за 12. клас на издателство "Д-р Иван Богоров" с автори Милена Васева, Весела Михайлова и Евгени Зашев е последният от системата учебници на този колектив за гимназиалния курс на обучение, своеобразен завършек на подготовката, ориентирана към успешно представяне на задължителния зрелостен изпит.

В структурата на учебника са включени три раздела: "Моят свят е моят език", "Аз искам да уча" и "Аз искам да започна работа". В теоретичния дял акцентът е поставен върху знанията за езика и функцията му на посредник между човека като мислещо същество и обективния свят, върху връзката между назоваването и познанието, върху езика като система от знаци и връзки, върху съотнасянето език и равнища на речева дейност и т.н. Независимо от сложната материя езикът на текстовете е достъпен, а примерите, подкрепящи наблюденията и изводите, предизвикват интереса и обогатяват познанието. Присъствието на постоянните рубрики във всеки урок - "Това, което трябва да знаеш" (теория) и "Това, което трябва да можеш" (практика), е част от модела, заложен в целия цикъл учебници, като формалната статика създава усещането за познатост и сигурност на алгоритъма, а динамиката на познанието е в поднасянето на материала, в неговия синтез (рубриката "Дотук накратко"), в интересно подбраната допълнителна информация ("Нещо повече..."). Концепциите за езика - митологическа, метафизическа, прагматистка, науките за езика сред останалите науки, първите домашни изследвачи на българския език, предписмеността и примитивните рисунки, запознаването с термини като индекс, икона, символ - всичко това ненатрапчиво провокира неподправен интерес, снема несъзнателната "задължителна" съпротива на ученическата нагласа към задължителността на нещата, отвежда към едно културно пространство отвъд рамките на урока и уменията. Текстовете, към които препращат упражненията и в които търсят опора поставените задачи, също традиционно оформени в христоматия, са интересни, което е предпоставка за провокиране на интерпретация, разширяваща хоризонта на зададените параметри. Защото смисълът на всичко, което става в училище, е, по Касирер ("Изследване на човека" - познато на учениците от същата тази христоматия), в дефинирането и детерминирането на кръга на "човешкото", в човешките отношения с обективния свят, в "стремежа да се открие и завладее един обективен свят". А езикът, литературата и т.н. са "конституентите, различните сектори на този кръг" - кръга на "човешкото". В този смисъл учебникът на М. Васева, В. Михайлова и Е. Зашев е част от същностния диалог, който се води в пространството на културнообразователната област, наречена "Български език и литература".

Вторият раздел - "Аз искам да уча" - разглежда литературноинтерпретативното съчинение като оригинален текст, тълкуващ смисъла на художествената творба, и предлага модел за работа върху съдържанието, композирането и редактирането на съчинението. Добро решение на авторите е да поставят акцент върху грешките, свързани с композиционното и смисловото оформяне на текста, които го правят некачествен и непълноценен: многословен и неподчинен на темата увод, формално заключение, липса на логически връзки между отделните смислови части. Този модел е добър и в психологически аспект, защото представянето на изискванията, максимално доближаващи съчинението до критериите за отлична оценка, обезсърчава голяма част от учениците. Полезните съвети, изведени от най-често допусканите от тях грешки, не само детайлизират и конкретизират възможните евентуални пропуски и слабости; те ситуират ученика в едно познато пространство и в същото време го подпомагат, стимулирайки личното му участие и заинтересованост. В тази посока са и упражненията, които предлагат изречения и смислови части от ученически литературноинтерпретативни съчинения, изискващи коментар на недостатъците, допуснатите неточности в езиковия изказ, грешките в правописа, пунктуацията, цитирането, както и наблюдения от структурно-композиционна и съдържателна гледна точка. Централно ядро във втория раздел на учебника е моделът за анализ на художествена творба (стихотворението "Хаджи Димитър" от Христо Ботев), като са разгледани равнищата на анализа - на референцията, на поетиката, на дълбинното проникване в смисъла на творбата, както и практическа работа по етапите на създаването на литературноинтерпретативно съчинение върху същото стихотворение (проблем и заглавие, теза и аргументи, композиция). Чудесен завършек на този раздел е урокът "Есе в изпитна ситуация", но в същото време това е и завършек на последователната и детайлна работа на авторите през целия гимназиален курс на обучение: 9. клас - "Есето - стъпка по стъпка", 10. клас - "Изграждане на аргументативна верига според комуникативната задача на есето", 11. клас - "Разновидности на есето като аргументативен тип текст със свободна аргументация". Теоретичната информация, свързана с главните параметри на есето - съдържание, структурно-композиционно оформяне и езикова компетентност, както и обективните критерии за оценяване, са особено полезни със своето обобщение и са финален акорд в една дългогодишна подготовка. Този урок ситуира учениците в една почти реална изпитна ситуация и в този смисъл са особено уместни моментите, свързани с преодоляването на елементите от изпитната изненада, със снемането на напрежението и неувереността в собствените сили, със съветите за активизиране на източниците на аргументация, за придържане към типичния структурно-композиционен модел на есето и работата, свързана с редактирането. Практическите упражнения след урока препращат към текстове в христоматията, представени в нередактиран вид и оценени от двама проверители или арбитрирани. Това дава възможност на учениците да наблюдават пунктуацията, конструирането на изреченията, структурно-композиционните елементи на есето, да го анализират като изпитна работа, да коментират аргументацията, да получат представа за есе на всички равнища на оценяване - слабо, средно, отлично, като предположат и основанията за поставената оценка. Ситуирането на ученика едновременно в собственото му познато пространство на пишещ и оценяван и в недостатъчно познатото пространство на проверителя му дава възможност за по-голяма информираност за това, което трябва да знае и умее, за самокритичност и мотивираност в подготовката.

Третият раздел на учебника - "Аз искам да започна работа" - включва съдържанието на пакета документи, необходими при кандидатстване за работа, като основният акцент е поставен върху автобиографията (CV) и мотивационното писмо. Практическата насоченост на тези уроци и съзнанието, че тези типови (стандартизирани) документи ще бъдат неотменна част от бъдещото им всекидневие, поставя учениците в силно мотивираща за работа ситуация. Техните въпроси и коментари говорят за съзнанието, че броят и пълнотата на рубриките в тяхното CV, мотивацията за работа и съответствието между изискванията и силните страни и компетентности се схващат като част от динамиката на времето и налаганата от нея образованост и конкурентноспособност, че в основата на успеха са самите те, техните автентични знания и умения, както и способностите им да се развиват и усъвършенстват. Стратегията на автентичното себепредставяне и стратегията на интервюиращия, подходите и темите при събеседването, типовите въпроси (закрити, открити, рефлексивни и т.н.) и поведението след интервюто - всичко това е само част от богатото съдържание на урока "Интервю при кандидатстване за работа". Практическата информация и психологически вярната и печеливша стратегия на поведение провокират представите, нагласите, придават достоверност на ситуацията.

Учебникът на М. Васева, В. Михайлова и Е. Зашев успешно защитава идеята, че развитието на комуникативната компетентност и ценностната ориентация на учениците, знанията за текста и неговото функциониране в комуникацията обслужват не само разбирането и продуцирането на текстове, характерни за останалите предмети, но и житейските ситуации и социалните роли, които учениците предстои да заемат в обществото. Като първа крачка към утрешния ден авторите на учебника предлагат последните щастливи мигове в училище и техния емоционален завършек - раздялата с него, да бъдат осмислени като публично изказване - абитуриентска реч. Това е странно вълнуващ, особен "урок", побиращ в смисловите си обеми препратки към вчерашния и утрешния ден, към раздялата с един познат свят и встъпването в различния свят на бъдещите реалности и предизвикателства, към своеобразната равносметка и обяснимото нетърпение за звъна на последния училищен звънец. Мисля си, че това ще е и незавършеният урок, в който учениците ще пренебрегнат обяснимо и нетърпеливо и аргументативната природа на тескта, и неговия предмет и цел, и тезата, и ефектното начало заедно със запомнящия се и убедителен завършек. Защото това е урок, натоварен с красивите и нетърпеливи емоции в граничното пространство на училищния праг, присъствие, което е все още отсам, но вече е почти отвъд. Мисля си, че този необичаен урок носи характеристиките на отворения финал - в големия текст на живота всеки създава аргументативния текст на своя живот, по възможност и с амбицията ако не за ефектно, то за запомнящо се и убедително начало и смислено съдържание. А част от примерните му теми - равносметка, оценка, перспективи, планове и т.н., са теми от един бъдещ сюжет, в чието ретроспективно раздипляне, надявам се, ще намерят място и хората, свързали професионалните и творческите си умения и способности с бъдещите създатели и участници на новите български сюжети.

© Валентина Петрова
=============================
©Български език и литература (електронна версия), 2003, № 3
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2003, № 12 (49)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 3.