ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ
=============================

Веселин Симеонов Ханчев е роден на 04.04.1919 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет през 1941 г. Литературен уредник във в. "Литературен глас" (1938-43), участник във Втората световна война (1944-1945), началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949-51) и в Сатиричния театър в София. Редактор (от 1958) в сп. "Пламък" и в Българска кинематография. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962-64) и Париж (1964-66).От 1934 г. сътрудничи на вестниците "Час", "Литературен глас", а след 1944 - на всички периодични литературни издания. Автор е на гражданска и интимна лирика, пиеси - "Злато", "Отровен хляб", "Двамата и смъртта", и на нереализирания филмов сценарий "Крали Марко". Превежда "Героична комедия" от Е. Ростан (1961), творби от френски и руски поети. Автор е на книгите: "Испания на кръст. Стихове" (1937), "Избрани стихове" (1948), "Знаме на дружбата. Стихотворения за пионери" (1952), "Луиджи. Поема" (1953), "Стихове в паласките" (1954; 1957; 1960), "Смешен пантеон" (1957), "Лирика" (1960), "Машината на времето" (1960), "Роза на ветровете. Стихотворения" (1960), "Чудната врата. Стихове за деца" (1960), "Лирика" (1961), "Стихотворения" (1962), "Пъстро ято. Стихове за юноши" (1963), "За да останеш. Избрана лирика" (1965), "Свирепият славей. Сатир. стихотворения" (1965), "Стихотворения" (1966, 2 изд.), "Малки пиеси за големи сърца. Едноактен театър" (1967), "Избрани произвеления. Под ред. и с предг. на Ем. Петров (1969), "Избрани творби" (1976; 1980; 1986), "Жив съм. Стихове" (1987). Негови стихотворения са преведени на немски, руски, френски, полски, румънски, украински, унгарски, чешки, японски и др. езици. Умира на 04.11.1966 г. в София.

ПОЕЗИЯ

Стихове
   Пръстен

© Електронно издателство
LiterNet, 1999