Застанала на перваза на твоя свят -
птица готова да отлети.
Чудя се какво ме привлече насам -
изтръсканите трохи от покривката
или магнетизма на приземяването.
Светеше - може би затова.

Вътре играеха сенките
и аз се захласнах по азбуката на другостта -
птиците умеят да дешифрират кодове.

Но човеците са странни за тях -
всеки е пленник на свойта вселена,
не се разхождат по первазите на света,
заключват вратите,
после очакват някой да влезе.
Птиците за тях са декорация на утрото.

А те са непредсказуеми същества -
ако отвориш прозореца - ще ги уплашиш,
ако останеш близо - ще те гледат с очакване.

Трудно е за човека да улови птица -
винаги забравя, че имат крила.