Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВАЛИНУРИИ

web | Призраци

Elle etait jeune et pale et regardait les cieux.
Une vague langueur s`eteignait dans ses yeux.*

І.

Видях я първи път в един от тия дни,
когато нашта скръб разлива се безкрайна.
То бе на морский бряг. Тя моя дух плени -
неведома жена, безмълвна и омайна.

На нейното чело написано бе: тайна...
Тя слушаше в захлас как бурните вълни
на чайки без приют мълвяха непрестанно
за белия дворец във приказни страни.

Ний бяхме сам-сами. Тя тихо ме погледна.
Защо прочетох аз в замислений й взор
в неизразима нега изразен укор?
Ний бяхме сам-сами... Защо тя беше бледна?

Аз диря оттогаз тоз призрак на жена.
Пустинен е брегът: ни чайка, ни вълна...

ІІ

Дете на морний блян, склони чело -
сега е час на мълчаливо бденье...
Луната в обред таен венчило
от бледи лилии ще ни надене.

Сълзите смръкват в сянка на крило.
О, да обаем с песен на забвенье
грядущий жал за туй що е било -
нали ний чакаме освобожденье!

Несетно мургава ще нощ слети
с копненье по несбъднати мечти
и ще се взре замислена в очи ни.

Дете, да приклоним чело сега
и да възлюбим своята тъга:
нощта въздъхна, жедна да почине...

 


*
Тя беше млада и бледна и гледаше небесата.
Една неясна немощ гаснеше в нейните очи. [обратно]

 

 

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001

Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.