Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

NOX INTRA *

web | Призраци

І

Voisi que les jardins de la Nuit vont fleurir.
Les lignes, les couleurs, les sons deviennent vagues.
Vois, le dernier rayon agonise a tes bagnes.
Ma Soeur, n`entends-tu pas quelque chose mourir!... **
                                          
Albert Samain

Стоели ли сте вий до тихий пруд,
кога брезата тръпне, свела клони -
и драч притуля в дафновий си скут
смутените и плахи небосклони?

Кога в позлата лист след лист се рони
с униние и капе в морний пруд -
и лилии не цъфват благовонни -
вий чули ли сте някой стон нечут?

В вечерний час мечтали ли сте вие?
И щом славей безтешно глас извие
от вейките на бялата бреза -
и в тишината влюбений зов улне,

вий сещали ли сте да се търкулне
на бледния ви лик една сълза? ***

ІІ

             В мен е тихо...
така е тихо в храм на Любовта:
не чуй се нищо в древнята обител,
ни шум дори от дафнови листа
прифърляни с въздишка от молител.

             В мен е тихо...
така е тихо нощем из града:
не чуй се нищо в сенчестите стогни;
луната грей, отронва се звезда,
но няма звук покоя да затрогне.

             В мен е тихо...
така е тихо вред под лунний мир:
не чуй се нищо! Чуе се обаче
глух ек от сринването на кумир -
и как душа над съсипните плаче...

ІІІ

Молете се за нас на всички вери...
Ний сме обречени, сковани в мраз,
да чезнем без разтуха в подни сфери,
където Бог не чува наший глас.

Нощта притваря глухо свойте двери...
- дали умира Пан на този час? -
и сянка над вселената трепери
злокобно... О, молете се за нас!

Затишието става се по-странно.
Ах! Ще огрей ли слънце утре рано,
за да ни стопли?
                                       Плахи кат мечта,

ний бдим, глава навели на гърдите -
и чакаме ний... Тъмна е нощта.
Молете се за нас - сърца разбити.

 


* Нощ вътре [обратно]

**
Градините на нощта ще разцъфнат скоро.
Чертите, цветовете, звуците стават неясни.
Виж, последният слънчев лъч агонизира на твоите пръстени.
Моя Сестро, не чакаш ли ти нещо да умре!...
                                                                 Алберт Самен [обратно]

*** Вторият вариант на стихотворението "Nox intra - І" е поместен в Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. Съст. Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. София, 1910, с. 289-293.

Стоели ли сте вий до тихий пруд,
кога брезата тръпне, свела клони -
и здрач пребуля в дафновий си скут
смутените и плахи небосклони?

Кога в позлата лист след лист се рони
с униние и пада в морний пруд -
и лилии не цъфват благовонни -
вий чули ли сте някой стон нечут?

В вечерний час мечтали ли сте вие?
И щом славей безтешен глас извие
от вейките на бялата бреза -
и в тишината влюбений зов улне,

вий сещали ли сте да се търкулне
на бледния ви лик една сълза? [обратно]

 

 

© Вен Тин
© Владимир Стоянов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.03.2001

Вен Тин. Призраци. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Вен Тин. Призраци. Варна, 1994.