ГЕОРГИКА

Навън е зима. В глуха самота
липите свеждат натежняли грани.
Снежинките прехвъркат разиграни
и няма звук: издъхнал е света!

Навън е нощ. Притворен в свойта стая,
притворен сам меж четири стени,
аз тихомълком в тиха скръб мечтая
за други нощи и за други дни:

- за дни, когато пладнята е жарка,
кога разлива се обилний пот
и кръшний смях на младата жетварка
и с песен се събира златний плод;

- за нощи, га луната се усмихва
и в ведрий здрач из морните поля,
където неуморний труд утихва,
скрибуцат натоварени коля...

Тогаз трепти сърцето на народа
със трепета на зрялото зърно
и благославя майката природа -
и вред полъхва мирис на сено.

Ах, тия дни на сбъдната надежда!
Ах, тия вечери на сладък сън! -
Къде са те? Помамен взор поглежда
в прозореца, но зима е навън.

За тях, за тях аз чезна и бленувам -
га пламъчето весело играй
в камината... И почвам да сънувам.

О, нощи без начало и без край!