* * *

Дете, нощта ни сварва без приют -
загадъчна, безжизнена и лунна.
Пейзажите слухтят във таен смут.
Послушай: тихичко ридае струна...

Ела - и нека помълчим смутени,
душата ми е плаха и блуждай.
Дете, дете! Душата ми страдай;
ела - и нека паднем на колени.

Как тъжен и велик е този час,
нали - и как е всичко безнадеждно...
Смъртта разперва веч криле над нас:
минута е да се погледнем нежно.