|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КНИГА-ЗАВЕТВихрен Чернокожев Тази книга има своята вече почти десетилетна история. Интервютата в нея бяха подбрани, промислени и наредени най-напред от Радой Ралин и Георги Гроздев през 2002 г. По различни причини тогава не можа да се осъществи замисълът на Издателство “Балкани” и неговия редактор-стопанин Георги Гроздев Ралиновите интервюта във “Вървя си по пътя” да продължат престижната издателска поредица интервюта с Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Георги Марковски. Днес, през 2012 г., избраните интервюта с Радой Ралин могат да бъдат четени като отворена книга-завет. Като разговорен урок по достойнство и личностно отстояване. Особено от млада България, сред която паметта за Ралиновото творчество, вдъхновило поколения българи за ценностите на свободата, като че ли все повече избледнява. Избледнява и заради мълчанието на онези, които отказват да си спомнят Радой като един от автентичните разказвачи на надеждите и разочарованията, белязали несвършващия български преход. „Вървя си по пътя” е територия на Ралиновата донкихотовски отстоявана, отстоявана и отстоявана, катадневно насъщна като въздуха, като хляба лична и личностна свобода на мненията и съмненията, с която той искаше да зарази колкото може повече българи. Успя ли?! Пръснати из различни периодични издания, неговите интервюта са не само прелюбопитно автобиографично четиво. Те търсят общуване, диалогичност - в едно по принцип строго охранявано монологично общество, където истинската публичност беше невъзможна. Отварят още една пролука към инакомислието, нарушаващо площадното тоталитарсоциалистическо общогражданско мълчание. Разговорите съставят един различен, истинен, предизвикателно диалогичен (най-напред със себе си и после със събеседника) автопортрет на Радой Ралин. Защото тук - ако перефразирам едно негово стихотворение - той е „достъпен като въздух”, той е „директен като лъч”. Не случайно Иван Стоянович казваше: „Радой Ралин е атмосфера, която с трайността на своето въздействие се превръща в климат”. Днес този климат е все по-далечен спомен. Приютени сега в книгата на Издателство “Балкани”, интервютата разгръщат житейския и творческия роман на Радой Ралин от най-разнообразни гледни точки, чертаят интелектуалните болки на ума, модулациите на вътрешния му глас - винаги в защита на плуралистичното мислене. Много от Ралиновите мислени и мислещи отговори тук всъщност са въпроси, на които още не сме отговорили. Въпрос над въпросите в страна, която все още има нужда от будители, е например: „Неосвободима ли е България?” Тук е събрана емоционалната биография не само на Ралиновото творчество, но и на българската литература и култура през повече от полувек. Неведнъж е повтарял: „Демокрация без култура е нула”. Или: „В опозиция съм на всичко, което пречи на неочакваните идеи”. Интервютата с Радой Ралин са своеобразна кардиограма на българската свобода, което ще рече и на българската несвобода. Те бяха и още са неудобни свидетели срещу тираноманията, възгордяното невежество, властолюбието... Тяхната непримирима надежда е бъдещото българско, истински плуралистично, гражданско общество, в което културата на общуването, ценностите на демокрацията няма да са празен звук от предизборен афиш, а самоокайването ще е лош спомен. Радой никога не зае висок пост. Най-високият пост за него беше да е катадневен съдейственик на демокрацията. Демокрацията, която у нас още в детската си възраст се оказа изневерена, подменена. Ралиновата спонтанна устременост към неподозираната, изненадващата съобщност дори със случайно срещнатия на улицата човек - тъкмо тя го ориса да е жесток епиграмист и изключително нюансивен поет. Той беше призван да създава. Да създава стихове, които потушават страховете ни, и да отстоява не идеологии, а идеи, понякога апострофирайки сам себе си: „Смениха си идеите адресите,/ на служба са при интересите”. Торчивият му апостроф отпреди три тоталитарни десетилетия: „Свободата, блян недостижим,/ на втория ден се превръща в режим”, уви, и днес продължава доблестната си валидност. Не знам дали Радой беше чел стихотворението на унгарския поет Дюла Йиеш „За тиранията”: „Където има тирания,/ всеки е брънка от веригата...”. Радой не прие тази верига, не стана съдейственик на тиранията на комунистическата система. Още в първите години след деветосептемврийския преврат той, бягайки на фронта, беше прозрял силом натрапените исторически илюзии. Деветосептемврийските „победители” го направиха идеалист - без отмъщение и омраза, но и без илюзии. Затова десетилетия по-късно, в ранната зимна зора на 89-та, сред увличащия митингов ентусиазъм, той съзря и първите кълнове на волно зреещия днес посткомунистически авторитаризъм. В сегашната вестникарска практика интервюто е отдавна девалвиран жанр. Разговорите с Радой Ралин очертават нестандартния духовен профил на човек, който с воля, разум и предвидливост брани думите си, идеите си, от пристъпите на конюнктурата и компромиса. Ралиновото нестандартно, изпреварващо мислене успя да превърне журналистическата развлекателна “разпитна метода” в пълноценна прогностична литература. Тук ясно се чува гласът дори на неосъществените, убитите от цензурата на соцреализма Ралинови творби. Даже с отсъствието си те пак са неотделима част от българското литературно и културно пространство. „Вървя си по пътя” не е любопитна разходка из предишни и по-предишни надежди, суматохи, несбъдливости. Тази отворена книга взривява отдавна договорения сценарий на мълчанието. Тя е гласно споделена в несвободно време територия на свободното слово. Прогноза без илюзии за днешното и бъдещото българско време, които драговолно отново са в хомота на несвободата. Никой сериозен днешен, а и бъдещ изследовател на Ралиновото творчество не може да мине без “Вървя си по пътя.” Дано тази книга бъде посрещната с интерес не само от специалистите - литературоведи, психолози, социолози, но и от четящите млади българи, които тепърва ще преоткриват Ралиновото дело. Как българският ХХI век дописва и ще дописва Ралиновите интервюта - това вече е друга книга, която чака своя автор.
© Вихрен Чернокожев Други публикации: |