Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОНАРХОСОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ПОЗОРИЩЕ

Вихрен Чернокожев

web

То отдавна - още преди принудително сглобената уж нова тройна коалиция на колективната безотговорност - се вихри като зла гротеска в българския политически живот. Днешната власт е някакво странно, карикатурно до фантастичност смешение от абсолютната властност на един несъстоял се монарх, разбойническия сговор на няколко главатари на БСП-мафията и двама-трима партийни вождове с неопределена червено-жълта перушина, но неутолими фюрерски мераци. Напоследък обаче монархосоциалистическото позорище, активно подклаждано и възхвалявано от вдъхновителя си - президента Първанов и от босфорския европеизъм на Доган, достигна апогея си. Кому се жалваш сега, избирателю; нали сам си спретна тая бездарна политическа клоунада, в която главната роля е на уж реформираната БКП-БСП в съдружие с Догановото ООД, наречено ДПС. Висши фунционери на управляващата социалистическа партия като напр. бившия правосъден министър от Жан-Виденово време Младен Червеняков, открито заговориха за разцепление в БСП. Това ли са „сериозните вътрешни процеси на развитие” в столетницата, която напътственика й Първанов се видя принуден да защитава, доста тромаво впрочем, пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг”?

Междувременно стана ясно, че и Главното мюфтийство е важна част от прословутия Доганов „обръч от фирми”. Когато скандалът излезе наяве, от централата на ДПС заявиха, че били твърде заети с управлението на страната, за да коментират подобни дреболии. Така де, няма да седне Доган да обяснява как ловко употребява властта за собствената си изгода; пък и нали НСО го пази от любовта на избирателите му. Забравил ли е Доган ефенди, че сегашното правителство е с мандат на ДПС, връчен му от Първанов? Симеон наруши царственото си мълчание колкото да изрече, че синовете му нямали нищо общо с концесията за магистрала „Тракия”.

Докато двамата най-висши магистрати вече бившият Филчев и оневиненият Григоров усърдно се замеряха с буци кал от върха на съдебната система, за да покажат колко е реформирана и Филчев безпаметно декламираше в Руското посолство: „Кат Русия няма втора, тъй могъща на света”, столичният кмет Бойко Борисов проплака, че общинарите му пречели да разгърне способностите си. И съвсем не неочаквано взе, че се публично врече в любов на щурмоваците от „Атака”. Радвал им се, щото натрупали били „мощна подкрепа”, а и нямало „какво друго да си избере човек”. Дали пък - загледан към задаващите се президентски избори - не се кани с тяхна помощ да гради уж „собствения си политически ресурс”. Тая невероятна гротеска из днешния политически театър заслужава да бъде сложена в рамка; дано бъдещите политолози, социолози внимателно изучават по нейните вкаменелости престъпното безвремие на монархосоциализма. Повсеместният драговолен отказ на доведените до отчаяние българи да бъдат граждани.

Докато Йордан Лечков и Бойко Борисов се готвят да бабуват на кметската партия, вече втори месец из 50 български общини шета подписка за признаване на турско национално малцинство в Република България като турският език стане втори национален език. Един от подбудителите на „турската подписка” бил някой си Мендерес Кюнтюн, когото първом нарочиха за член на СДС, а после се оказа, че по изборите бил в делегация на Коалиция на розата за среща с български изселници в Турция. Бизнесменът Осман Бюлбюл пък е председател на Областния съвет на НДПС в Казанлък. Колкото и усърдно да се разграничава ДПС от тази антибългарска кампания, повече от ясно е, кои са кукловодите, насаждащи етническа омраза. Тъкмо пълното феодално господство на ДПС в т.нар. „смесени райони” подстрекава към етнически конфликти, създаване на държава в държавата. Ще тръгне ли обаче новият главен прокурор да разследва далаверите на ДПС не само в Главното мюфтийство, но и по програма САПАРД напр.? Нали Доган заедно с царистите крепи не само мита за „етнически мир”, ами и БСП във властта. А, да: и евентуалният следващ мандат на президента Първанов.

От половин век и повече - винаги когато БКП-БСП е в управлението - винаги се появява реална заплаха от геноцид. Само че сега, през март 2006 г. тоталният срив на държавността, все по-задълбочаващата се политическа криза, опасното обезценяване на законодателната, изпълнителната, съдебната власт, тоталното обезличаване на политическото изобщо няма как да бъдат потулени. Властта у нас отдавна не е символ на авторитет, достойнство, справедливост. Управлявана от наследниците на някогашни комунистически династии - Луканови, Живкови, Станишеви, Пирински, държавата все повече се мафиотизира. Европа осъди престъпленията на комунистическия режим; само у нас днешните управляващи упорито продължават да реанимират мумията на соцрежима, опитвайки се да я представят като икона. Включително напр. и чрез романите на Богомил Райнов, които Гранитски усърдно преиздава като образец на нова социалистическа класика. Наскоро БНТ ни показа нов филм за „незабравимата” Людмила Живкова, който крайно безпомощно и нескопосно се опита да възвеличи вездесъщите комунистическите династии. Под управлението на Румен Петков МВР награждава посмъртно комунистическият външен министър от Живково време Иван Башев. Награда за какво, за лагерите и репресиите?! Земеделският министър Нихат Кабил пък предложил за награда друг виден комунистически функционер - Мако Даков. Сега сигурно иде ред на Пеко Таков, Тано Цолов, Цола Драгойчева, Тодор Живков а защо не и на Лев Главинчев? В каква държава живеем, в чия държава живеем?!

На всички равнища в обществения ни живот властва и тържествува рекомунизацията. Каква Европа, какъв Европейски съюз с триглодитското комунистоидно мислене, което цинично откровено жажда прост народ и слаба държава. Защото прост народ и слаба държава лесно се управляват; един камшик стига. Ако в България наистина имаше гражданско общество, а не поданици, които отколе наричат „държава” лозето си или нивата си, но не и държавата си, всичкото това позорище, което децата ни всекидневно гледат и дишат, без да разбират какво точно става, би било невъзможно.

Не е ли зла гротеска, че вулгарните романи на Христо Калчев из подземния свят сега минават за най-верно предсказание на бъдните българските дни? И защо не, щом бандитизмът беше и си остава официално насърчавана държавна политика! Бивши борчета, бивши оперативни работници от милицията се „жертваха” да застанат начело на холдинги и руско-български банки, да станат мишена на уж уличната престъпност, която забавя, но не забравя. За да дойдат триумфално след тях „бизнесмените” с бели якички и чисто минало. И бяха обявени едва ли не за национални герои; бившият главен прокурор даже се поклони венцехвално пред бившия милиционер, бившия съветник на президента и доскорошен управляващ най-голямата в България Банка ДЗИ Емил Кюлев.

Не от днес и не от вчера комунистоидният бандитизъм волно вирее в епично-героическа рамка. Ако родният ни т.нар. електорат вместо да блее беше попрочел нещо из недавната ни история щеше да знае: бандитизмът отдавна и нелечимо е в имунната система на БКП-БСП; тази партия може да печели избори - кога с терор, атентати и кръв, кога с измамно-приспивни песни за „светлото” бъдеще, но е генетично неспособна да управлява. Само наивници ще повярват, че онези, които създадоха, отгледаха и организираха организираната престъпност сега ще се борят срещу нея. Липсата на умно премислена, действена национална доктрина (тя не се пише на хартия от някакви президентски съветници, а десетилетия наред прораства в душите и сърцата на хората) - направи така, че днес кресливият митингаджийски радикализъм на „Атака” минава за едва ли не единствен и най-верен защитник на националните интереси. Макар че изобщо няма нищо общо с българската национална идея. Под крилото на ДС в БСП след „Атака” се нароиха още дузина гранити, защити, гвардии, за които висша проява на патриотизъм е паленето на бутафорни картонени червено-жълти фесове. Сега недоучилият студент Боян Расате щял да прави нова националистическа партия. В кое ли чекмедже на властта вчерашните и днешните управляващи са забравили отговорността си не само за опасното избуяване на национализмите. Каква по-естествена почва за тях от бедността, социалната несигурност, оглушителното общоподаническото мълчание. Дано поне децата ни не бъдат неми зрители на монархосоциалистическото позорище.

 

 

© Вихрен Чернокожев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2006, № 3 (76)