|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИКОНОМИКАТА КАТО ХУМАНИТАРИСТИКА Вихрен Чернокожев
През погледа на литературоведа книгата на Витолд Гадомски “Лешек Балцерович” (Издателство “МаК”, 2009 - прев. от полски Деси Попов) е образцова литература на факта отвъд фактите. Документален роман, който гради ново познание за полския път към нормалността. Защо твърдя, че тази книга, която с лекота може да бъде жанрово определена и като репортаж, и като биография и автобиография, и като мемоар или популярен учебник по икономика, всъщност е документален роман, съдържащ поне още няколко документални романа? Не само заради многожанровостта. Творбата на Витолд Гадомски, която не търпи чекмедже и етикет, опира в различни нелитературни познавателни полета: философия, психология, социология, логика... Освен с големия си обем тази книга се отличава и със своята полифоничност, близка до романовата. Специално внимание тук заслужава напр. използването на елементи от сценарната техника и визуалните ефекти на киноезика.
Проф. Балцерович, за когото не само Европа говори като за най-забележителния след папа Йоан Павел II и Лех Валенса поляк, пое историческото предизвикателство да измъкне Полша от “цивилизационната дупка”, отрязвайки опашката на социалистическото планово стопанство отведнъж, а не на части. Използвайки в скрит цитат този афоризъм на Лешек Балцерович, нека отбележа: тъкмо на склонността му към афористично мислене, в което се утаява пречистеното злато на мисълта, се дължи и кристалната яснота на идеите в “Плана Балцерович”. Ред други европейски постсоциалистически страни опитаха да приложат “Плана Балцерович”, който - кой знае защо беше наречен с плашещото име “шокова терапия”, но колко от тях успяха? На България не й достигна и още не й достига ускорение, решителност, смелост да преодолее капаните на фасадната демокрация. Лешек Балцерович и малцината негови съмишленици успяха, защото предизвикателно повярваха, че могат да направят от социализма капитализъм, т.е., че знаят как в точното време и на точното място - тук отново навлизам в афористиката Балцерович - рибената супа може да се превърне в аквариум със златни рибки. В реалния живот това изглежда абсолютно невъзможно, но колкото по-невъзможна е една идея, толкова по-привлекателна е тя за инакомислещите. Радикалният обрат в цялостната икономическа система не е революция с оръжие, кръв и насилие, а интелектуална революция. Несвоевременен драматичен риск. Но и грижливо концептуализиран риск, които знае как в явления, характеризиращи се с нетрайност и непредсказуемост да осмисли трайното и предсказуемото в живота на много хора. Това, което и днес по света продължават по инерция да наричат “полско икономическо чудо” не е никакво чудо, а точно, ясно и конкретно пресметната в условия на задълбочаваща се криза реформаторска дързост. Рационален избор, далече от “символната политика”. Книгата на Витолд Гадомски всъщност е повествование не само за полския преход, за изпреварващата смяна на икономически програми, а за възвръщането към изконни човешки ценности. Пазарното стопанство нагледно показва не само по какъв начин работи реалният свят, какъв е всекидневният живот на парите. Пазарното стопанство в края на краищата разширява територията на свободата и истината. Пазарното стопанство има свой принос в изграждането, опазването и развитието на свободните хора и свободните общества. Там политическата свобода е невъзможна без принципите на икономическата свобода. Книгата на Гадомски откроява ясно хуманитарния, нравствения смисъл на икономиката в живота на съвременните общества. От друга страна, всекидневно проверима истина е, че икономическата криза всякак е и пропадане в хуманитарна криза. Животът и делата на Лешек Балцерович през погледа на Витолд Гадомски дават отговор на един наистина много актуален въпрос на въпросите: Защо едни страни са богати, а други бедни? Индивидуалната свобода на пазарното стопанство все още неудържимо плаши масовия постсоциалистически човек, който предпочита затвореното мислене в наготово спуснати схеми, измамната сигурност, равенството на държавните регулации. Свободата да избираш беше решена у нас в полза на тиранията на статуквото. “Лешек Балцерович” на Витолд Гадомски е книга за високата цена на индивидуалната интелектуална свобода. Свобода, която категорично не се съобразява с “доминиращите нагласи и мнения”, но която активно работи за промяната им към разумни за цялото общество решения. Свобода, която знае как да не бъде заложник на властта. А цената наистина е висока и твърде често нейното име е сам срещу всички. Срещу всякакви клишета на обществената мисъл, чийто обикнат рефрен и у нас е “народът никога не греши”. Сигурно скоро ще забравя лица, хроники, цифри и факти от книгата, но със сигурност дълго ще помня последната 356-а страница. Демонстриращата пред сградата на Полската национална банка тълпа налага с тояги кукла с образа на Лешек Балцерович. А той, поглеждайки през прозореца, се усмихва иронично, вярвайки, че има какво още да свърши в Полша.
Витолд Гадомски. Лешек Балцерович. София: МаК, 2009.
© Вихрен Чернокожев Слово на премиерата на книгата “Лешек Балцерович” от Витолд Гадомски, София, 29 юни, 2009 г., Тържествена зала на БАН. |