Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДС ПРЕСЛЕДВА РАДОЙ РАЛИН И В ОТВЪДНОТО

Вихрен Чернокожев

web

На 19 юни 2006 г. флагманът на ВАЦ-овската макулатура у нас „24 часа” гръмко съобщи „сензация” от първата си страница: ”Досието на Радой Ралин унищожено?” Сякаш за да потвърди един отдавнашен афоризъм на сатирика: „Журналистиката стане ли ялова, всеки ден ражда сензации”. Всъщност тук няма нищо ново, а най-обикновена наглост. В писмо-отговор до сина на Ралин Кин Стоянов директорът на „Информация и архив” към МВР Иван Комитски в типичния убийствено канцеларски стил уведомява, че „след извършената проверка в ДИА-МВР се установи следното:

На 02.06.1978 г. от 06-то управление ДС - гр. София е открито ДОН (Дело за оперативно наблюдение) на името на Димитър Стефанов Стоянов (Радой Ралин), с окраска „вражеска агитация”. Делото е унищожено съгласно действащите по онова време нормативни документи с протокол № 29/90 г.

С други данни не разполагаме”.

Вестник „24 часа” услужливо гарнира писмото на Комитски с едно грижливо рамкирано в червено антрефиленце, та да се вижда отдалече: „Водели писателя за официален дисидент” от Огнян Стефанов. Истинският му автор обаче е бившият зам.-шеф в Шесто управление на ДС, член на ВС на БСП и сегашен виден експерт по въпросите на вътрешната сигурност на „Позитано” 20 полковник Цвятко Цветков. Кажем ли БКП-БСП - то значи ДС и обратното - ДС все още се грижи за сигурността на Партията-майка с главно „П”. Ченгесарският полковник Цветков видимо все още се опиянява от тайната си власт над хорските съдби, твърдейки цинично, че унищожаването на Ралиновото досие било „нормална технологична процедура”. За да подпъхне и внуши подличко, без да го изрича гласно, че бившият ремсист, участвал в съпротивата, едва ли не е сътрудничил на службите като „официален дисидент”.

По същата тази „нормална технологична процедура” бившите партизани и видни членове на БКП-БСП ген. Атанас Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева с неогласена още заповед умишлено унищожиха в края на януари 1990 г. 144 235 досиета, лични и работни дела от архива на Държавна сигурност в опита си да заличат поне част от престъпността и позора на комунистическия режим. За което бяха осъдени на минимални срокове затвор. Ген. Семерджиев нарежда да бъдат унищожени всичките работни дела на сътрудниците на Шесто управление. Зловещата машина за потискане на основни човешки права и свободи, мелницата за разчовечаване на хора, наречена ДС, формално престана да съществува още през февруари 1990 г. със заповед на МС, но и до днес тя продължава да работи на пълни обороти. Например като неотдавнашния скандален „съвет по сигурността” към МВР начело с Любен Гоцев, Бригадир Аспарухов, Цвятко Цветков - все ключови генерал-полковнишки ДС-фигури. За 16 години уждемокрация някогашната тайна политическа полиция на България, която и днес си е филиал на КГБ, придоби не без помощта на „демократичната” опозиция огромна икономическа и финансова власт и стана явно още по-безочлива. Престъпните групировки, които и сега са навсякъде и контролират всичко, бяха създадени и ръководени от висши ДС-офицери. Като Димитър Иванов например - бивш шеф в „Мултигруп”. Вътрешният министър Румен Петков и неговата уж „реформирана” БКП-БСП, която постави партийните интереси над закона и превърна доносничеството в официална държавна политика, чинно се извиниха на доносниците и явочниците (провъзгласявайки ги едва ли не за национални герои), но не и на хилядите хора с прекършени съдби. Президентът Първанов, иженарицаем Гоце (това ли е истинското му име?), заяви, че се гордее със сътрудничеството си с ДС и пак би го сторил. Впрочем той това и прави усърдно, награждавайки видни ДС-кадри като Ахмед Доган, Петър Манджуков, Тошо Тошев, измисления „писател” на „политически романи” и генерал от съветското разузнаване Петър Христозов с най-високи държавни отличия. Редом с хора като Йосиф Сърчаджиев, който в началото на 90-те беше лицето на българската демокрация. Как ли се е чувствал бунтарят от Града на истината до ченгето Христозов, наградено с орден „Стара планина” „за особено високи заслуги към българската култура”. Дали защото нарече осъдения от „народен съд” виден български журналист Данаил Крапчев „човекоподобна маймуна”? За сегашния български президент, който претендира да е историк, зловещата роля на ДС в живота на България е „губене на време с минали събития”.

Колкото до досието за оперативно наблюдение на Радой Ралин Комитски или е излъгал, или просто не знае, че Радой Ралин е активно „наблюдаван” от комунистическите тайни служби за сигурност много преди 1978 г. Вероятно и много преди 1968 г., когато Ралиновата книга с народни епиграми „Люти чушки” - илюстрирана от Борис Димовски - тайно, нощем е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат, защото била „нагла идеологическа диверсия”, която и у нас можела да предизвика събития като в Чехословакия. Уви, българската Пражка пролет така и не се състоя. Който се интересува от документалния разказ за съдбата на „Люти чушки” и за това как пословиците и поговорките на дядо Петко Славейков без малко щяха да бъдат пратени в лагер, нека прочете „Книги на кладата” (1990) в книгата ми „Врати към смисъла” (2000). Там подробно са цитирани докладни записки до Секретариата на ЦК на БКП, секретният по онова време протокол А № 561 от заседанието на Секретариата, на което присъстват някогашните партийни велможи и върховни надзиратели на културата Станко Тодоров, Борис Велчев, Венелин Коцев, Ангел Цанев, протоколите от унизителните няколкодневни разпити на Радой Ралин и Борис Димовски в тогавашния Градски комитет на БКП. Пред тях воайорството на Big Brother e мила картинка.

Очевадно е, че за вездесъщата ДС Радой Ралин е бил и си остава дори и в отвъдното „враг № 1 на Републиката”, както пише в бюлетините на тайните служби. Цели отдели на Шесто и особено VI отдел (”Антидържавни прояви”) са се занимавали не само с него, но и със семейството му, преследвайки даже синовете му, на които подхвърляли, че имат „незаконна сестра”. Не само това - свидетел бях как ги нападаха услужливи биячи. Впрочем в началото на 80-те един ДС-капитан ми предлагаше МВР-„помощ” за „голям докторат” срещу записите на разговорите ми с Радой Ралин и доноси срещу Искра Панова и Атанас Натев. Току-що бях защитил в Института за литература „кандидатска” дисертация за „неблагонадеждния” Димитър Подвързачов, но „голям доктор” до ден-днешен така и не станах.

Една отдавнашна статия от разследващия журналист Христо Христов във в. „Демокрация” (№ 232, 08.09.2000) - „Скитник” в сърцето на ДС”, посветена на Георги Марков, споменава, че в „строго секретен план за работа на 01 отдел на Шесто управление” (то е единственото с цели 8 отдела), Радой Ралин е имал ДОР (Дело за оперативна разработка) „Козел”. Първи отдел на Шесто е трябвало да се бори с „идеологическата диверсия по линия на творческата интелигенция”: „Работата по делото ще продължи съгласно утвърдения план. Ще се работи по документиране и пресичане вражеската дейност на обекта, като за целта ще продължи провеждане на мероприятие „Родопи”, изучаване близките му връзки с оглед вербовката на агент.”

В друга също „строго секретна” информация „Някои прояви сред художествената интелигенция през 1973”, подписана от тогавашния началник на Шесто управление ген. Петър Стоянов, се казва, че Радой Ралин „злослови по адрес на партийната и държавна политика” (сега полк. Цвятко Цветков се опитва да внуши, че Радой бил само недоволник срещу Живков), „клеветил е, че животът в България от година на година ставал все по-скъп и лош за обикновения човек”. „Ралин е бивш обект на ДОП (Дело за оперативна проверка). За горните му прояви - заключава ДС-генералът - чрез бюлетина на МВР е уведомен ЦК на БКП. Същият се наблюдава.”

От документалните свидетелства в статията на Христо Христов става ясно, че писмото на шефа на отдел „Информация и архив” към МВР Иван Комитски не информира, а съзнателно и целенасочено заблуждава. Радой Ралин е имал ДС-досие като „идеологически диверсант” много преди 1978 г. След 1989-а той обаче категорично отказваше да го прочете не от „симпатично нехайство към правените срещу него разработки”, както сега се твърди, а защото доносниците и доносничеството не го интересуваха освен като стимул за запазването на „сатиричното наследство”, както твърдеше в една епиграма. Цитираният от Комитски протокол, с който е унищожено делото на Радой Ралин (ако изобщо е унищожено) засега остава недостъпен. А нали още в края на 1993 г. Народното събрание реши, че информацията за ДС не представлява държавна тайна? Кой, кога и на какво основание го е унищожил? - може би скоро ще разберем. Живи и здрави са вероятно някои от водещите Ралиновите „оперативни наблюдения” офицери; техните лични кадрови дела нали се пазят?

Крайно време е да излязат на светло не само доносниците, но и техните кръстници. За да не влезем през 2007-а в ЕС начело с агент „Гоце”, агент „Сава” (с още два агентурни псевдонима), агент „Сидер”. Само че по този въпрос ДС-полковникът Цвятко Цветков мълчи като комунист на разпит. Защото знае, че отварянето на досиетата (макар и отдавна старателно „прочистени”), ще покаже като на длан цялата престъпна система, репресивния апарат на комунистическия режим, който у нас беше осъден само на думи, но не и на дело. По-важното е обаче да се каже високо и ясно: Ралиновите несъгласия със „социализъма” никога не са били битови. Радой Ралин, който, инакомислейки със всички средства, атакуваше официалния език на тоталитарсоциализма, не можеше да му бъде съмишленик, а още по-малко - съдейственик. Цялото Ралиново творчество е съпротива срещу онази „култура на лъжата”, която и сега вилнее у нас.

 

 

© Вихрен Чернокожев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2006, № 7 (80)