Българският вариант на разбиране на консерватизма в образованието, който последните десет години събраха с разбирането на професионализма като "по-дълго застояване в системата", ни е оставил наследство, което може да удиви с неприличната си за консерватори еклектика. Когато нейният контекст се разшири, нещата стават още по-неприятни, тъй като в него тя добива значение на нещо като "националистическа дидактика", примесена с формите на литературно въодушевление.

Несъмнено един от най-представителните примери за професионализъм в споменатата схема на мислене са методическият живот и учебникарско творчество, засвидетелствани в поредиците учебници за 4., 5. и 6. клас. Доколкото обаче персоналната доминация на професионалистите Невена Матеева и Искра Котова е като че ли най-безпроблемна в шестокласните учебници, нормално е да се опитаме да отбележим формите на приемственост в стореното от тях.

Дебютът на двойката учени, допълнена от специалиста по изразително четене Мара Георгиева, е през 1977 г., когато учебникът им за 6. клас е предговорен от Серафим Северняк. Заглавието на предговора е добре подбрано: "Светото слово българско ечи ...", тьй като чрез многоточието се отваря път на самото ечене на езика, който е "в незабравения глас на Аспарух" и "в искрящите очи на каменоделеца, издълбал по заповед на ювиги хан Омуртаг" известните думи. Тялото на учебника държи в началото си кратка "христоматия" с български народни песни, последвана от разсъждения от вида "В народните песни оживява българинът с най-хубавото, което носи в себе си - влюбен в труда, в красотата, в правдата; предан на семейството, честен, неподкупен, упорит, жизнерадостен и остроумен, свободолюбив и мъжествен, талантлив и поетически надарен" и "Песните се творят от народни певци" или задачи като "Наблюдавали ли сте оран на кооперативен блок. Споделете впечатленията си от това, което сте видели". Неподходяща игнорантност по отношение на литературната теория личи не само в "анализите" на песните, но и в признания като "Понякога метафори са не само отделни думи или изрази, а цяла картина, с която писателят изобразява по-широко действителността" (курсивът мой, В. А.).

Когато делът за български фолклор изглежда приключен, се минава към произведения на български писатели. В него Христо Ботев е далеч по-незабележим от Христо Смирненски, но то не е защото последният се разбира като едно от малкото ни смислени доближавания до левия европейски модернизъм от 20-те години, а защото трябва да вярваме на Стоян Каролев, за когото "В капиталистическото общество трудът е тежък, често съсипателен за хората от народа". Частта "Произведения из чуждите литератури" пък представя четири текста, два от които на Борис Полевой, и това е добра идея, защото кой текст би ни казал по-ясно кой е "истинският човек" отвъд известната повест и дневниците от Нюрнберг.

Добре, това е преднамерено представяне, което не отчита "духа на времето" и се е съредоточило върху "грешки", които авторките са допуснали не защото са ги желали, а защото е трябвало да устоят на натиска на тоталитарната машина. Нека тогава се пренесем в 1992 г, за да разгледаме третото - преработено! - издание на учебника за 6. клас по литература, който за пръв път се е появил през 1986 г. - един истински "документ на прехода".

Променен е предговорът - сега вече един от новите автори, тясно и ясно свързан с природата, Николай Хайтов, се е заел да разкаже за вълшебството на книгите. И наистина го прави, като се прехвърля от ловенето на бобри в Северна Америка на тлаката с Иван Боримечката, колкото и екземплярите да са различни.

Христоматията си стои почти непокътната, народният певец е вече "неизвестният създател на народни песни". "Слънце и Грозданка" е станала от епическа (изобразяваща моменти от живота на народа според предишния учебник) митическа народна песен. Тук трябва да се каже, че ако не са очевидните намеси на Симеон Хаджикосев в уговарянето на митическите песни, песен като цитираната можеше да остане на нивото на задача като "Какъв свой идеал за българската девойка и жена е въплътил народът в образа на Грозданка". Тези намеси обаче не покриват целия учебник, поради което межем с умиление да видим как за петнадесет години двете жени не са променили идеите си за това, какво би могло да е това метафора. Същото консервиране в условията на домашното просвещение стои и по отношение на обикнатия сбит преразказ: "Сбитият преразказ отразява съдържанието на дадено произведение - стегнато, последователно, точно" - 1977, срещу "Сбитият преразказ отразява съдържанието на дадено произведение - стегнато, последователно, точно" - 1992 г. Не бива да се подвеждаме по впечатлението, че са едни и същи определенията, все пак са написани в различно време: веднъж през прохождането в писането на учебници, а втори път в прехождането към преиздаване на учебници. Сменен е обаче Полевой. С Шолохов, понеже след истинския човек сега е важно да се преподаде и за съдбата на човека, пак истинския.

Струва си този кратьк екскурс да приключи с третия професионален опит на Матеева-Котова. Той е интересен покрай другото и поради това, че в условията на капиталистическото общество, в което, нека не забравяме, "трудът е тежък, често съсипателен за хората от народа", учебникът е издаден без конкурс, просто защото бил толкова променен предишният, че това си било ново издание. За тези неща - как става тази преценка - повече трябва да знае бившият експерт по литература Александър Грозданов, а и не само той, но поради консерватизъм или текуща консервираност никой не иска да го направи. Така или иначе, първото му издание е през 1995 г., а коментарът ни е върху преизданието от 1999.

Тук предговорът си е сменен съвсем - Йордан Радичков, който не е нито от СБП, нито от други комбинации на същите букви, е написал "За думите". Само че не за свещеното българско слово, а за това, как с тях се молим, любим или мразим. Тази смислена замяна е последвана от друго - вместо да имаме христоматия, защо след песните от предишната да не сложим по някой въпрос и така да организираме "промяна". А въпросите не питат вече за въплъщенията на народния идеал, а нещо по-просто: "За кои моменти от селския бит в миналото напомня песента?", защото шестокласниците, при толкова спомени, лесно ще се сетят какво им се напомня. Освен това и народният певец не е вече неизвестен - той е прадядото на известната народна певица Стайка Гьокова. За да не става така, че да няма промени, изрядните литературнотеоретични статии са изнесени в не по-малко от "Речник на литературните термини". Прелюбопитен впрочем, плавно изглаждащ разликите между себе си и сп. "Паралели" с информации като "Митическите песни са създавани обикновено от жени". Метафората чества своята 22-годишна неизменност, а сбитият преразказ "открехва, така да се каже, завесата към художествения свят на автора". За да няма български и "чужди" автори, всички са събрани и променени в дял "Художествена литература".

Сигурно си струва да се помисли върху тази континуалност на персоналното присъствие в полето на българското образование, с всичкото прилежащо на фразата двусмислие. Не може да се отбегне симпатията към хора, които, поддържайки определена образователна парадигма, живеят в напрежението от проблемите, които интелектуалната среда, разбирана най-широко, поставя пред тях. Без това напрежение обаче симпатиите отпадат. Лъжата с консерватизма е за онези, които бъркат образованието с мимолетната радост от еклектиката на продоволственото консервиране пред входа.

© Венцислав Арнаудов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 1999, № 6
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2001, № 1 (14)

Други публикации:
Български език и литература, 1999, № 6.