Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТАКА МИ СЕ ПАДА
Изкачвам се по нотната ти стръмно-крехка стълбица,
ладувам и пищя, легатно се приплъзвам -
въжеиграч на мигли, щур скачач на бънджи,
привързан на изгнилия си ластик;
след падането нося най-красивата и тежка гърбица,
обезезичен от прехапване в мълчанието зъзна
и с провиснали ръкави съблюдавам грънджа,
обезобразен от вятъра на щастието.
© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2007, № 2 (87)
|