СБОГОМНОМ НА ПИСКЮЛ

web

Днес е ден за умиране, мой малък Пискюл,
а ти се въртиш, сякаш за риба сме тръгнали;
лежиш и подритваш смъртта като цървул
и го ръфаш, вместо с лай - с гъгнене.

Тъй гинат само смелчагите в тихия бит,
пъзльовците овикват до небе орталъка;
душа да изпуснеш, никак не си навит,
захапал й края. О, колко кучешка мъка

до краката ми носиш... (Не аз, а Бог ти я хвърли.)
И ето че вече няма на де да прибягаме, пич...
Сърцето ти стиска каишката й, а моето пърлят
от оченцата ти тъмнеещи пламъци в клинч .

Шеговито танцувахме си, плетейки крачки.
Всички игрички двамината наизуст си знаехме.
Дай така да си доиграем и с играчката-плачка,
прегърнали се на пода, от заспиването разлаяни.

Братята ти спят здрав сън и нищо не подозират
а събудят ли се, ще мярнат камък връз камък
зад незабравките, дето обичахте да се завирате,
а аз ще им кажа, че строим градински замък -

ти отдолу завинаги, като ревностен геодезист,
аз отгоре, в каменоделство неуфатен Фиче;
от кулата му ще метна кучешка оригама от лист,
с милото ти и смешно име - по вятъра да изтича.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.07.2014, № 7 (176)