В курника небесен, припаднал връз гуаното
съм проскубан ангел, замаян от кръжене;
до облаче долазвам, до туча на поляната му -
да се свестя, да дойда пак "на положение".

Изнемощял от толкоз много служба,
криле разклащам, килвам лисава глава;
ангелството си отдавна сещам чуждо
и сатани ме дърпат с подземни дърпала.

С хлабави тиранти се въззех, изохках
и хоризонта се задръсти с перушина;
огън парна яйцето на сърцето рохко
и етера телесен окелявя до глина.

Перната тлен, най-сбърканата птица божия,
висях над пивници и женски манастири;
сниших се и се срутих в мирското подножие,
от щения мирянски и от лъст сподирян.

О, тъй е тръпно да си земен - с душица лакома и жадна,
да слъжеш и откраднеш, на ближния жената да познаеш...
Тъй дяволски сладни, не божек, а херувим да си изпаднал,
а обезсилиш ли се в грях, да перпелиш и Богу да се каеш.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2000, № 12 (13)