Помня как майка и татко, респективно баба и дядо,
обръщат с белена пръчка от люляк агнешките чревца,
да ги сплетат на китка и как в масло опечен пресяда
в детския ум Агнец изкупителен, по волята на Отца.

Помня и герестите петли, за здраве момчешко клани,
и екзекуциите кокоши, минали незабележимо метър,
номинални грешници от харема с клоаки разпрани
от чевръста ебня и впоследствие от яйца ошетани.

Помня гоблен етаминен над кревата с топки пиринчени,
и лебеди, вапцани с блажна боя върху табли сред лилии,
рогозката върху пода, измазан с фъшкии и впримчен
на гвоздей венец от беленки на мамули пукливи и

помня мулетата мангалски, заменили секвестираните коне,
дали фира за родината с момците във войната световна,
помня, как да не помня колосаното с брашно и захар боне
на медицинската какичка, с ваксина която ме ковна.

Помня нежни на вид, в определени случаи и космати
даскалици, щудирали да ни пълнят черепните кутийци,
едните с рахат локум, вторите - с маслините каламати,
а третите, посветени на делото, с ореоли като светици.

Помня щипнù те с курве на пейка (пуберска краста),
или с "бедно, но честно момиче", мляснато в кино,
което ти казва на поканата втора категорично баста
поради изложените в кавички радикални причини.

Помня наръчниците на агитатора, с пружинки найлонови,
морализиращи всеки ред от партийно-държавната листа,
когато отгоре още не зяпаха днешните дупки озонови
и бели меса тенясвахме край морето Черно, но чисто.

Помня годишните планове и конгресите на победилия
социализъм и обещанията за безплатни дочени дрехи,
помня доброволните и ентусиазирани свръхусилия,
на стахановци и на многомашиннички с тъкачни успехи.

Помня си младостта, но средната възраст вече не помня,
тя се изниза под фанфарни звуци и днес плахо се питам,
кога бях по-жив? И с пенсия по размер, меко казано, скромен
в мола не се редя, от споменна сухоежбина сит и преситен.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)

Други публикации:
Цветан Бошев. Нашата пасмина. София, 2012.