Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАШАТА ПАСМИНА
web

Умилкване на пес среднощен стига
да клекнем в спомена, когато сме били
опитлани в дъх на Бъз и Комунига
под бръмъка на Красните пчели.

Което ще рече, че било е предпладне
в доволството на днешните търбуси.
И само в звън на чановете стадни
топяхме на илюзиите залъците вкусни.

И просвахме души като дюшеци,
да се обезвъшлят в геената на слънцето;
дуварите от древните сентенции
трошахме с лекота, подобно грънци.

С атавистично любопитство и жестокост
душахме за врата яйцето;
препаратосът, преварил пипкавия фокус,
ни сепваше в наивната несрета.

А времето го месехме през длани
на спътнички в нощвите бухнали,
докато втаса и кора прихване
и първи мъх от всепокриващия мухъл.

Никнеха неясни йероглифи от отвъд,
но кой вдобитъчен разчита знаци?
На дългия до небосвода жеглен прът
вместо хоругви веехме байряци.

То бе живот на слепи дармоеди.
Пред гледеца люспата дойде по-късно,
да ни ококори за самоувредите
и самоусладите да ни се втръснат.

Сърцата ни угниха на вилица от пръсти,
цар се поовчари, пъдар отмерва дозата
от на мака ален дрогата прегъста
до мускалче в поясока от червена роза.

Радостта на пес среднощен стига,
да ни жегне колко сме били,
опитлани в дъх на Бъз и Комунига
под бръмъка на Красните пчели.

Лигата на този пес хашлашки
се точи като масло за кандило.
Лизне ли усуканата си опашка,
ще е готов за употреба и фитилът.

 

 

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)

Други публикации:
Цветан Бошев. Нашата пасмина. София, 2012.