Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАЯКОВА ЛЮЛКА
Прегръдките останаха сами
под звездобрана на автомобил,
но в телата ни не се стъмни
светликът, де ги бе съшил.
Насипвахме крайпътни силози
с целувъчен силаж за зимата,
с недоизпросените милости -
на климакса ни тежък в климата.
С думичките сладостни и сластни
тъжовничехме радости стипчиви
и от ласките проливни и ненастни
невербално оглупявахме щастливи.
От ръбчета на глътки вино
съзидахме висока пирамида,
в която паяче чевръсто зине
и хамак за мумиите ни изприда.
© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2007, № 2 (87)
|