МЪЖ

Копае татко звънко. Лозето загърля.
В пръстта зарити са езици на камбани.
Пепелянка съсне ли да му се хвърли -
псувня надгробно слово ще й стане.

Под бялата череша богомолка кръвне,
след любов разкъсана от своето другарче.
На тамян миришат точиците тъмни
на черешките върху заоблените зарчета.

Пръщините сухи пукат тъй зловещо,
сякаш дърта вещица отдолу ги надига,
но се появява с грация във жеста
мяукащо създание и ми намига.

Усещане за грях най-светъл ме обзема -
от котенцето женското начало ме поглежда.
Потръпвам, миг преди на длани да го взема,
от нова, и неясно за какво, надежда.

Едно оловено войниче в тревите марширува
и ме сочи с пръст в средата на гърдите.
Вътре в съществото ми мъжът се образува
и до предел изпълва на сърцето кухините.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2005, № 5 (66)