Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАГНИТУД
Зигзазим пъстротварно едностайната планета -
скромняги и херои, но от един и същи квас.
С пашмаги от дедите вече протрихме й мокета.
Не ми е работа да зная точно от кои съм аз.
Пред един пизюл в небето се камарим на опашки
за път обратен да попълним многопластни формуляри,
насън треперим, а наяве се тешим, че няма страшно,
жумим на "Скрита мишка" и на "Бъз" си шибаме шамари.
Съешаването магнитудно май единствено си струва.
Ах, как на слънце и в усое косата ти разпусната дъхти -
по-томително от всяка на жените пропътувани...
Гадая те, ала не ми е свяст да зная точно от кои си ти.
© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2007, № 2 (87)
|