Ровя за звездичка в купчината нощи.
Как да стъпча гроздето им черно,
та да пусне мракът силно вино още -
в утринта - смелчага да се мерна?

Накъсах си живота на хартиени парцали -
мастиления бик да предизвикам на арената,
в горчивата му кръв да го удавя. Но едва ли
ще изплувам аз от моята - червената.

Причерняло ми е в козината му звезди да пощя,
да го дера на сляпо с перодръжка в тъмното;
влача за рогата сияйните му живи мощи,
да ги просна на площада някой ден по съмнало.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2000, № 12 (13)