"Не е възможно, Лев Николаич,
някога да не сте били кон!"
                Някой руски класик го беше казал

                На пегасовъда Георги Чобанов

Но се отложи смъртната присъда,
докато тегля рало и талига.
Много пъти виждах се отвъде,
запенен в предпоследна лига.

Забравиха от мързел и да ме затрият,
за бодила дневен на циганите служих.
В катърската си нелегална орисия,
предъртях, но петалата не изпружих.

Катъря из селата, в града копита беля,
сритван от цивилни, в устите им фъстя.
По тържища поглъщам сламени капели
на джамбази зли - пембяна кръв мъстя.

Нахитрях от слободия, магаретата лъжа,
че кон съм бил на ранни младини.
Омаен мак похрупвам, когато се затъжа
за обоза славен на моите бойни дни.

Брадчедите, родата ми впрегатна
ожалвам с рев, когато се разминем.
Сетней пътеката ми, тям обратна -
границата диря - да бутурясам мина.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2000, № 12 (13)