Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Интимният живот се попиля в сура центробежност,
в покварата от публичния
стри се плахата целувка;
в леда оцепенял не ледоходи пролетесна нежност,
един вид коагулира до
камиче у зимната обувка.
Наскочиха от пиедестали и улични трибуни
развлекателни аркашки за тълпата
и на фона
на заджунгления град кариатидните маймуни,
панелки не подпират, както
при сецесиона.
Вехтошарите разменчиви не се провикват вече,
не стряскат малчугани
с напèви подбалконни,
не будува в мивките дуендното мастилено човече,
непопулярни за убоги
люде са надпревари конни.
Може би светът отдавна друг е, кой да го брига?
В разруха предният
затънал е, най-вероятно.
Туй си е закономерно, но новият не ми постига
да се разпищоля в него
субинтимно и приватно.
© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.07.2014, № 7 (176)
|