В клоните свистя,
игра хоро на керемидите,
в менците звъня и тананика.
Бисерни дърдонки ся,
двори и нивя засипа,
зърно мля
пърчовецът небесен.
След патакламата мъжорята
към хоремага се завтекоха
да замъглят кахъра си.
Клетви стрините закудкудякаха
и счупените мушката преметоха.
Момински смях се ля,
притулен в шепите ергенски,
сипещи перли мимолетни срещу ласка.
Въздухът безветрен сля
дъха на гръм и влажна прахан
и дълго в тъмното се сукаха
изгнили гласове на кучета.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2012, № 12 (157)

Други публикации:
Цветан Бошев. Нашата пасмина. София, 2012.