ГЕРГЬОВДЕН

Не ми е работа и съм невям точно кога и как е минало,
и защо ламя светията набучи, а не хрисима кокошка,
вероятно така е трябвало или пък на кучето си зинало
искал е да угоди, с месо по-жилесто, зъби му да трошне.

И наужким да въобразя стените кръвнали на Никомедия,
като него не ще да съм, понеже липсва ми Христова сила,
ала той и до нине преиграва с притчовата интермедия,
от варница никне, дига мъртви, живи хайванчета разстила.

Туй е повода фанфарите да дуйнем и да лочим вино,
войската оредяла да тракне налчета по плочки жълти,
славното си прòшло да гледаме сал на архивно кино
и народец агнеци да коли и лойчицата да гълти.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2011, № 5 (138)