ДРЕХИ

Родителите ми се споминаха един след друг
и според обичая раздадохме новите им дрехи.
На погребението на майка дойде един познат,
пременен в татковия костюм,
напи се и заспа върху леглото им.
Съседка припява весело в градината отсреща
и вее майкиния пеньоар на атлазени зюмбюли;
друга се връща от млекарницата, сгушена в палтото й.
Нека ги носят хората, щом се чувстват добре.
Ние с брат ми вече не сядаме под асмата,
където си пиехме ракията с татко
и където майка ни гощаваше,
а в стаята със спуснати щори.
Времето ходи босо и нечуто из къщата.
Децата ни се смеят на двора до премала.
Така ще е, докато дрехите ни тръгнат
без нас из махалата.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2005, № 5 (66)