Измих си целувките, пуснах бърза брада.
Повече няма да ми се случи.
Недоцелуван, недоизмамен - на свобода.
Недопогалено всяко куче е.

Тръгнах така по първата пряка.
Не зная къде ще ме изведе.
Вървя десетина метра и клякам,
щом споменът ме прободе.

Забравих си името, не е належащо
час по час да го сричам.
Май, че освен почтеното бащино,
имах и някакво лично.

Избърсах сърцето си в кърпата носна -
от любов съсирена да е чисто,
стиснах в шепа системата кръвоносна -
да ме замае с кръв нова и бистра.

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2000, № 12 (13)