БЕЗКРЪВНО

Цветан Бошев

web

Беше тръгнал с пикапа си от крайбрежието на Индийския океан малко след полунощ и се набута в трафика на Джоузи¹ някъде към осем. Изнервяше го това фучене, както и запека по артериите на града. Разни пикли му показваха среден пръст от лимузините си, при най-малкото му колебание накъде да завие. Мъжете бяха по-въздържани, но и те присвяткваха. "Бързат за работа хората - самоуспокои се той", но нервите му го наведоха на доминантата в мислите му напоследък: "До месец-два трябва да тръгнат!..." - си рече и струйчица слюнка, изтървана при сладостното преглъщане, текна от ъгъла на устата му. Бузите му от тъмен восък се карамелизираха от възбуда и забравен тик на дясната му скула се обади.

Без предварителна резервация успя да си хване стая в обичайното си хотелско убежище в Роузбанк, удари си един блажен шампоан в прозрачната душова кабинка, въпреки че ваната, клечаща на малки криви крачета, го мамеше с отблясъците на крановете си. Огледа критично побеляващия си пубис в огледалото, изсуши дългата си сребърна брада в мека хавлиена кърпа от чист памук, попи напъпилата пот по голото си теме и навлече нов кат дрехи - колосана бяла курта и куфей².

На бара във фоайето завари цифром и словом един дебел африканер-чаепиец, намъкнат в примачкано сафари, който посмукваше пурета често и на малки дръпки, като сукалче. Седна през стол и поздрави него и бармана-калър.

- Добро да е утрото и на теб, ама май ни чака задушен ден - отвърна му енотът, пафкайки.

- То нам няма угода - усмихна се новодошлият, - какъвто и да е, все ще му намерим кусур - и приглади несъществуващите си мустаци. - Първата ми жена ми писна най-вече заради неспирните си недоволства от климата - що вали сега? - ега ти, вятъра! - туй слънце сякаш не мърда... и т.н. Ще намери такова време на мук! Иди в Европа! Кеф ти в Швеция без слънчеви очила, кеф ти в Норвегия, дето е половин година ден, другата - нощ, та да мирясаш - я посъветвах. - И тя отиде, ама в България. Бяхме се учили да караме ски там и като се развеждахме, ми каза, че времето вече навсякъде се било развалило. Не беше стока. Отърва ме Аллах от нея.

- Още едно оправдание, що не се женя, а прехвърлих четиридесетака - вметна барманът. Колко жени имаш?

- Три хартисаха. Първите две съм ги заточил в магазините си в Лесото. Не ми стига мъзгата вече да ги покривам по волята на Всевишния. Пък и те са доста дърти. Живея само с трийсетгодишната. Питомна хубостница. Фръцка се с нови клоки-та³ всяка седмица и това й е всичката беля. Сякаш има някаква разлика, все една кройка са. Ама като седне с приятелки на замрежена веранда, се фукат с джинси, дрънкулки и гримове. Нека се радва хайванчето! - въздъхна.

- Аз търпя, търпя, пък й шибна на моята един с опакото... - отпусна се и бозайникът и огледа доволно пухкавата си китка.

- Чудя се как ли би ми се отразил един драфт? Пресъхна ми гърлото да въртя геврека тази нощ.

- Няма "рано" за хубавите неща - нахили се барманът. - От Дърбан ли си?

- От Дърбан.

Абдул беше благ дребен индиец, с тен на антрацитни въглища. Наближаваше седемдесетте.

- Винаги прескачам там късно през есента - уточни дебелакът, сякаш някой се интересуваше от навиците му. - Влагата вече се е разнесла, дишаш цици и задници с очи по плажовете, акулите са забили в дълбокото. Ти знаеш ли, че в Дърбан е най-големият научен институт в света за изследване на психиката на тези хищни парантии?

След малко и тримата, радостни като средношколци, се гледаха през ситната роса по халбите.

- Вие, мюсюлманите, много се отракахте, май?

- Не пречи на вярата - конкретизира Абдул - имам племенница, която нагъва и свинско. Не била от Саудитска Арабия, така че всеки да си гледал в неговата чиния.

- Американци установили, че в свинската сланина имало по-малко холестерол, отколкото в телешкото - се възгордя с ескалиращата си осведоменост напращелият.

- Ти по какво тинтири-минтири насам?

- Снабдявам магазини за антики, предимно мебелни.

- О-о-о, не! Никакви такива и ритуални маски и каквото и да било, принадлежали другиму! Един сангома венда⁴ ме наплаши, че могат да пренесат лоша участ. Някой умрял от червен вятър или синя пъпка, децата му разчистват вехториите, ти ги купуваш и хоп - болестта му цъфнала в политурата!...

- Маса на пъпки, супер ще да е, да ти стои все накриво чашата! А креслото да ти духа... и да те масажира с червен вятър - изхитри се барманчето.

- Абе, като ги минеш с отвара от джераниум⁵, лошото бяга. Важното е да нямат дървояд.

- Чел съм, дето тези гадинки се делят на браншове - точилари, часовникари и какви бяха още? Я ме светни!

- Едните ти стържат в ушите нощем, другите цъкат с челюсти да ти подскажат, че възрастта ти напредва. Но са повече семейства - внезапно се оживи Абдул. - Особено мръсни са Сечковците, защото ти правят сечено завинаги. Могат да ти оглозгат и гредите, и дограмата. Стават доста тлъсти. Спасение няма дори и с карате.

- И кои други бойни изкуства, бе, човече?

- "Карате" е силен препарат за третиране на добичетата, ама полза никаква. Най-много да си изтровиш домочадието. Освен това бръмбарчетата имат и летежна фаза. Пипва ги сексуалният глад и хвъркат навсякъде да се пърцат. Сетне снасят яйца и личинките им се заселват в някой викториански шкаф, струващ едно топи⁶ пари. Лекуват се само с огън. Не знам точно защо, но в Джобург⁷ не се срещат често. Затова доста мои сънародници от бранша битуват тук. Доставям на двадесетина магазина стилна мебел от добри китайски заводи франко пристанището и проверени антики от пра- и прадядовско време.

Барманът се наклони над плота с престорена тайнственост и съобщи:

- Страшно мезе са! Мой приятел ги въди в стара постройка, гони ги с някаква миризма и ги дърпа с пинсети. Жълтата риба се нареждала на опашка в Крокодайл ривър, а на торния червей обръщала сърдито гръб.

- Нека ви кажа какво знам за червоядината от друга гледна точка. Астрофизиците наричат така въображаема тънка тръба от пространство-време, свързваща отдалечени райони на Вселената или паралелни Вселени-бебета, която би могла да предложи възможност за пътуване във времето. Оня ден го четох - пак се наду и разкикоти бурът⁸.

- Както е тръгнало, Сечковците могат и на тая тръба да й видят сметката - коментира Абдул сардонистично. - Много са яки.

Тогава му бръмна селфонът. Вдигна го и останалите чуха фанфарен мъжки глас:

- Ес салям ю алейкум, Ча-ча!⁹ Колко ти остана да бръмчиш?

- Ва алейкум сакаам, сине!¹⁰ Пристигнах, освежих се и даже си разтягаме масали с едни хора в хотела. Ще обиколя аверите да събера поръчки и ме чакай за обед! Нося ти подарък. Ще ти се завие свят! И да го сложиш на витрината, ама няма да се лакомиш да го продаваш!

- Благодаря ти, Ча-ча, съсипа ме от глезотия!

- Тепърва ще те съсипя, юначе!

- Не с бави, че Фатма вече е до лакти в пилафа!

Абдул се раздели със събеседниците си, без да се ръкува, и тръгна по дела. Претупа ги набързо и още в 11:45 свирна на обкованата медна порта на кръщелника и кумеца си в квартал Линейжа, който държеше под дванайсетстайната си къща просторно хале, тъпкано с изискано обзавеждане за милиони.

Оня ахна от възхита, като отвориха задната врата на пикапа. Вътре се мъдреше масивен комод, комбиниран с писалищен секретар от времето на крал Джордж ІІІ, богато инкрустиран със седеф и пиринч. Младият знаеше от каталозите, че са оцелели само броени уникати.

- С жена ми Шърли го избрахме! И тя трепери сега дали ще ти се хареса, пък и на Фатма.

- Аллах да ви поживи! Сърцето ми спря, Ча-ча!

Прегърнаха се и похапнаха с пръсти от овнешкото оризато. Фатма надничаше зад пердето, за да принася напитки и слакиши.

Абдул не рачи да преспи, защото на другия ден трябваше да разтоварва контейнер на пристанището. Пак се прегърнаха и се разделиха сърдечно.

Пет минути след това той удари спирачки с треперещи нозе в локалния отбив на магистралата и се отпусна на седалката с невиждащ поглед. "Аллах акбар! Летете и се плодете, Сечковци!"

През влажния декември, връщайки се от пазар в дърбанския си дом, беше мярнал в склада косматия задник на кръщелника, изпращаш тласъци в междубедрието на Шърли, под запретнатото й портокалово пунджаби¹¹ върху едно бюро в стил Луи Кенз.

25 февруари 2010
Йоханесбург

БЕЛЕЖКИ

1. Умалително име на Йоханесбург. [обратно]

2. Традиционна мюсюлманска мъжка дреха, наподобяваща рокля и везана цилиндрична капа. [обратно]

3. Вид мюсюлманска женска дреха. [обратно]

4. Народен лечител, шаман от племето Венда в Южна Африка. [обратно]

5. Здравец или мушкато. [обратно]

6. Също като куфей. [обратно]

7. Също като Джоузи. [обратно]

8. Нарицателно за наследник на холандските преселници. [обратно]

9. Ча-ча (куме, чичо). [обратно]

10. Мюсюлмански поздрав - отговор. [обратно]

11. Друг вид мюсюлманска женска дреха. [обратно]

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2010, № 4 (125)