web | Родена в сълза
Не искам да вярвам, че рай съществува,
не мога да бъда до лудост добра,
когато ме удрят, с усмивка да връщам,
а после да плача - нищожна, сама...
Нима съм родена да бъда нещастна,
нима съгласих се на тази игра
да казвам на всички, че нищо ми няма,
а всъщност отвътре, без стон, да крещя?!
Жадувам да имам властта си изцяло,
напред да вървя с уморени нозе
и път да не виждам, да слагам начало
от чистата диря на смело сърце...
Да моля за обич?! О, не, забравете!
Не ще го направя ни днес, ни напред
и нека коват ми железни ковчези
и нека ми казват, че късче съм лед!
Защото е символ човешката вяра,
но щом я докоснеш за малко поне,
а символът, хора, от нас е измислен
и губи мощта си, когато умре!...
© Теодора Вълева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.08.2000, № 8 (9)
Теодора Вълева. Родена в сълза. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Теодора Вълева, Родена в сълза, 2000.