|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОТОПЪТ
web | Родена в сълза
В недрата горещи, бълбукащи жадно
се вдигна нечакан и бурен потоп,
изригна могъщо под булото хладно,
съдбата му даде безкраен живот...
Запискаха твари, шумяха горите,
потръпна Земята, набъбна от гняв,
прииждаха злостно и бясно водите,
в стремежа си черен, човешкият свят
да бъде погребан под сини талази,
наказан с убийство за смъртния грях,
да вярва до глупост в мощта на властта си,
умираха хора, обзети от страх
с молитви последни и плачещи диво,
към Бога далечен с безмълвни очи
да върне потопът в пространството сиво
и прошка да прати на техните дни...
Събудих се рязко и плачеща виках,
усетила сякаш наблизо смъртта,
Луната погледнах - мълчеше сред мрака,
виновница дръзка, отнела съня...
Тогава заклех се да бъда различна
и срещна ли нейде омразен потоп,
ще зная навеки, че драмата лична
е не във водата, а в моя живот!
© Теодора Вълева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.08.2000, № 8 (9)
Теодора Вълева. Родена в сълза. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Теодора Вълева, Родена в сълза, 2000.
|