Пулсът на времето няма прегради,
бясно се сменят лъжливи Луни,
с чувства красиви на влюбени млади
ражда се сила от общи мечти...
Минало черно към бъдеще тръгва,
полюс от север стреми се към юг,
тичат планети и гонят се звездно,
вчера далеч си, но връщаш се тук...
Страдаш обиден от хорски интриги,
имаш надежда, че бъдният ден
дръзко ще скъса отровни вериги,
сам ли си още? Тогава роден
сякаш отново желаеш да бягаш,
смело последвал първичния зов,
твоят живот е обречен на бягство,
пристана търсен е просто любов!