web | Родена в сълза

Там някъде далече, сред лумналата клада
на страстите греховни, пропити от жарта,
сънувах, че съдбата поднася ми награда -
ранената ми в болка и плачеща душа...
Възкръснала от мрака, тя огнена гореше
и виждах я злочеста пред своето лице,
не можех да я взема, обратно да я върна,
отдавна вече нямах за другите сърце...
Поисках да целуна прозрачното й тяло,
а после да я пратя, далече, в самота,
защото осъзнавах, че в сивата реалност
е радост да не носиш и помен от душа...
Но плахо се отдръпнах и викнах изумена,
от вените ми сини избликна кръвен зов
и писа върху пътя, от дирята червена:
- "Лъжовна е плътта ти, душата е любов!"

© Теодора Вълева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.08.2000, № 8 (9)