Дните текат в непрекъсната нишка,
аз им дарявам от силата в мен,
чакам съдбата - умело-цинична,
да ме погали... и в здрача студен
всички проблеми назад да оставя,
кръвната връзка дори да стопя,
чувство на нова, избликнала вяра
да ме обземе, а после сама
вяра отдала на себе си само,
като измислено-чуден живот,
ничия, своя, да тръгна, където
чака ме той - моят бурен живот!