web | Дар

Ти луташ се в ужас и цяла примираш,
когато те търсят и с този им зов,
разбираш, че лъжат те, с теб си играят
и криеш се, бягаш, къде си любов?
Съдбата прокле те и кръста си носиш
да даваш, да бъдеш човешката стръв,
но кой се обърна и в теб се зарече,
кому ли заплащаш със твоята кръв?
На твоята святост сакралното име
раниха, нарочиха, в злоба проклеха,
а ти пак мълчиш и обливана в сълзи
в нищожна прашинка зараждаш човека!
Забрави за греха и подай ни ръка,
отхвърли суетата - свръхмодерен порок,
че без твоята сила в неземна душа,
закъде сме без теб, накъде без любов?!

© Теодора Вълева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.08.2000, № 8 (9)
Теодора Вълева. Дар. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Теодора Вълева, Дар, 1999.