|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВИНА
Черна ярост обземе и здраво обгърна
на душата ми бялото, с мътни очи,
от кръвта ми засмука, страхът ми изопна
и на волната моя каза да мълчи...
Аз не исках така да се случи, за Бога,
не желаех греха на отровния ден,
но властта ми човешка бе слаба, не мога
да се боря със страст, породена от нея...
Ти, прости ми, сърце, измених ти и зная,
че жадуваш отново в зова ти да пея,
но сгреших, а вината е зла епопея,
отречи се от мен, но ми дай да живея!
© Теодора Вълева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.08.2000, № 8 (9)
Теодора Вълева. Дар. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Теодора Вълева, Дар, 1999.
|