Кого да помоля за капчица обич?
Душата ми гърчи се, плаче и жадна трепери
и бавно троши се, когато съдбата я мъчи,
а тя безпощадна присмива се гневна и нишката къса
на моите дълги и ледени дни,
докато сама съм, не срещам утеха
и правото нямам да плача дори...
Аз моля нощта да се върне отново,
да скрия страстта си пред немия мрак,
но пак се събуждам и трябва да бъда
изпълнена с вяра, но Бога ми, как?!
Едничката светла надежда остава
на моята съвест душевния свят,
тя само крепи ме и сила ми дава,
да вярвам, че рай ще настъпи след ад!