Всичко се ражда, а после умира,
бавно погълната от земния ход,
често човек се оставя в нереалност,
ядно кълне, че не в този живот
трябва да бъде потъпкван и съден,
да се срамува от чувство дори,
страст неизпитан, той някога пада,
вечно заспива..., тогава сълзи
бликват в очите на всички околни,
те благославят "добрата душа",
маски са само - умели актьори,
кой ги излъга, че даже в смъртта
всичко е мъртво и ням остатък,
даже и в гадост душата боли,
крайности две направляват живота,
розата даже ранява с бодли!