|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОШКА
Потъпкваха ме дълго... Не успяха
доброто в мен да извлекат,
че да поглеждам сляпо на съдбата
и дните ми безлично да текат...
Оставих ги зад себе си и чаках,
различна бях и винаги сама,
намразих обичта и клетва дадох,
че роб не съм покорен в любовта!
След мен жестока стъпваше съдбата,
следеше ме с изцъклени очи,
отхвърлих я и нея и заплаках,
самотна бях, а толкова боли...
Смъртта ли да жадувам? Не...Не знаех,
почувствах се дълбоко наранена,
но няма да пълзя и да се моля,
честта ми още в мен не е сломена!
© Теодора Вълева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.08.2000, № 8 (9)
Теодора Вълева. Дар. Варна: LiterNet, 2000
Други публикации:
Теодора Вълева, Дар, 1999.
|