Отдавна огласяват книгите.
(Хохотят гъгнат каканижат;
ломотят мънкат носово ръмжат.)
След толкова прочетени читатели,
ръчища-сандвичи, писалки завистливи
(звънят свирукат цвилят;
тръбят дюдюкат дзънкат джавкат)
разлистват се в градината на рафта
- хартия, целулоза, трупи, лес
(пелтечат фъфлят врякат бръщолевят
шушукат чукат жвакат).
Пиянстват с плачещата влага,
излизат си от кожите, подхвърлят
позлата на молци и книжни плъхове,
чифтосват се с фалически графити.
Гласът им неуверено изплита
система коридори, стълби, зали,
в които сме попаднали за малко
- тълпица млади, глухи логофоби
завършващи различни филологии.

© Станислав Градев
© Пламен Монев, художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2001, № 1 (14)
Станислав Градев. Книжно тяло. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:

Станислав Градев. Книжно тяло, Варна, 1994.