УЧИЛИЩЕ

Тогава тичахме неокопитени из двора
и - окрилени - от первазите на книгите
разглеждахме света. Горички хилави разборчета
в главиците ни слънчеви и склонни никнеха.

Локомотивът на историята неотклонно
напредваше по черната дъска. Брадати чичковци
следяха мъдро от портретите си глобуса
или ни ръководеха за малките ръчички.

Все пак понякога по мъничко безчинствахме
- озадачени с формули; по пирамидите
рисувахме с кикотене човешки тичинки
или певеца Омир (с кискане) гримирахме.

Отидохме си мъхести и Омиротворени;
и с грамоти под мишници ограмотени.