ПАМЕТНИК

С горгонестия си ужасен почерк
окамених пихтиести видения,
стила си патетично приповдигнах,
предначертах витиевати стъпала.

От глинести измислици изваях
крака за колосалната си надареност
- за да застана на пиедестал
пред смаяното мироздание:

неизмерим многоизмерен многопластов
обезсмъртен лаоконичен вековечен
метално бляскав и всевишен
прихванал собствените си скрижали
монументален и пирамидален
многозначителен за цветоносните дечица
гранитнострог и мраморносияен
разюздана фантазия възседнал
сред непресъхващи фонтани вдъхновение
завоалиран - да ме преоткриват
площаден триумфален мостови
и опакован - за подарък на вселената
и до небето превъзнесен - звездочел.

Но всякакви постъпки ме урониха
и стъпалата постепенно деградираха.
Ръждата от желязната ми воля
изяде арматурните ми замисли,
измамни оправдания подправиха
предвидените за фронтона златни букви
и сбирщина желания съсипаха
с години сублимирания мавзолей
за творческата ми нетленност.
Пропукаха се всички основания,
подмокриха ме боязливи дъждове,
околните ме умалиха с умалителни
и хладни, иронични саламандри
изпиха бляновете нажежени
в гърдите ми, където ги лелеех...

Вървя безследен
         и без паметник неръкотворен.

© Станислав Градев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2001, № 1 (14)
Станислав Градев. Книжно тяло. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:

Станислав Градев. Книжно тяло, Варна, 1994.