Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КЪЩАТА НА ПОЕТА
Някога, когато ме напусна,
както и живееше - невидим,
нямаше потрепване на мускул
по лицето ми от керемиди.
Само иронично като ириса на негър;
проветрих сълзливи алегории,
земноводни олицетворения
и ги стъкнах в огнена метафора.
Жегната с езика на пожара
бащино огнище изостави
синекдохата неблагодарна.
Пръсна се надутата хипербола,
епитетите навън се смотаха,
скри се под земята като червей
жалка, незначителна литота.
Изгоряха книжни метонимии,
вечни символи, сравнения цветисти
и по гръб се метна от комина ми
котката, която бе измислил...
Някога, когато в полумрака
стъпиш в овъглената си стая
само по стените ще те чакат
стихове написани от паяк.
© Станислав Градев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2001, № 1 (14)
Станислав Градев. Книжно тяло. Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Станислав Градев. Книжно тяло, Варна, 1994.
|