КИТ

От корена на океана до върха му
тиктака тръпка, мускул, тик:
скат-кит, скат-КИТ, скат?-КИТ! КИТ,
                                                                КИТ
изплува към въздушния си замък
с акулите от слоновата кост
дарявана от кораби при буря
и костенурки раболепно изкорубени
в поклон за тъй маститото височество.
Очакват го за подпис октоподите
- мастилници с по осем писала
и сивкави качулки на палачи;
очаква го възторжено народът му
- да дирижира сутрешната спявка
облегнат на вълните-клавесини.
Но днес е друг. С мъчително засилване
се просва на брега. Застава
като обрасъл пресушен фонтан
на мраморния булевард край залива.
Синее се прегърбен, избелява,
гигантският му скелет се накланя
и се търкулва в книжката с картинки
забравена от някакво хлапе.
В морето шляпа китовата песен
(с нищожно малка водоизместимост)
и слави философския диспут
на китоловците-магистри
на тема: Колко кита се побират
върху стрелата на един харпун.

© Станислав Градев
© Пламен Монев, художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.01.2001, № 1 (14)
Станислав Градев. Книжно тяло. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Станислав Градев. Книжно тяло, Варна, 1994.