МАРТ

Небето се спусна като сив дюшек със черни дупки.
От тях западаха големи пухчета,
те се гонят сърдито, настигат се
и завиват земята със зима.
Зъзнат зелените листи,
зъзнат зюмбюлите в замръзналите витрини,
зъзнат зимните палта,
зъзнат зъбите.
Сняг студен и сив до края на света,
до края на живота, завинаги.

А на другия ден слънцето отметна дюшека
с топлите си пръсти.
Трепнаха сините очи през златни клепки,
сърцата на хората се отвориха като клетки,
литнаха нагоре птиците и електрическите жици,
изсъхналата кал се отлепи от улиците
и лъсна бял пролетен паваж.
Къде отиде мартенският сняг?

Превърна се в мътна вода
и изтече сърдито в каналите.

1961

© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.