БАЛАДА 1

Двама млади мъже,
двама млади мечтатели
с лъчи от неродени звезди във очите,
издебнаха, скрити зад вратите на зимата,
голямата, тихата
Пролет.
Те я грабнаха и я отвлякоха,
и я удушиха бързо, безшумно.
Сковаха ковчег
от ледни дъски
и я проснаха вътре.
Но понеже бяха
все пак млади ­
я окичиха с остри ледени цветя,
поръсиха нейните златни коси
със бели снежинки
и забодоха ледени свещи
над главата и при краката є.
После почнаха да копаят
вкочанясалата земя ­
копаеха бързо, дълбоко,
по-дълбоко от сонда за нефт,
по-дълбоко от поглед на птица.
От квадратната дупка излизаше
вряща пара като от гейзер.

А щом изкопаха дотам,
докъдето бяха решили,
те започнаха да се катерят обратно ­
крак след крак, дъх след дъх,
капка кръв по ръцете,
капка кръв по краката.
И когато най-сетне
подадоха глави, те видяха:
ковчегът, цветята от лед и снежинките
бълбукаха ­ пъстро поточе,
а Пролетта крачеше бавно и тъжно.
Под краката є пак никнеха сини цветя,
над главата є светеше пак синьо небе,
всичко беше поело пак по стария път,
пак по стария път.
И заплакаха двамата млади мъже,
двамата млади мечтатели
със лъчи от неродени звезди в очите.

А в награда, задето
бяха много изстрадали,
Пролетта ги постави за крепителни стълбове
на купола на своята вечност.

1959

© Стефан Гечев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2000
Стефан Гечев. Самобичуване. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Стефан Гечев. Самобичуване. София: Захарий Стоянов, 1999.